Няма какво да си кривим душата, къде по-добре е да си накривим капата - откакто сме парламентарна република, парламентът ни се оказа за парлама.

В интерес на истината народа никой не го попита какво мисли по въпроса, вече го бяха превърнали в електорат. А политиците, подкрепени от социолозите, смятаха, че на електората работата му е да гласува за избраниците си и не е дорасъл за референдуми.

И някак естествено самите парламентаристи решиха да сме парламентарна република. Да се чуди човек защо при толкова царе (нали всеки се изживява като цар на нещо си?) не станахме монархия!

Който и депутат да попитате, ще ви каже колко много работа е свършил през мандатите си.

Ние обаче ще се учудим защо при толкова свършена работа сме затънали до шия къде в простотия, къде в немотия, къде две в едно.

Но депутатът надълго и нашироко ще ви обяснява каква аджеба ковачница за закони е парламентът.

Ние обаче бихме сравнили парламента с тенекеджийница. И се сещам за емблематичен случай от времето на соца...

Обедна почивка в цех на голям комбинат. А децибелите ще ви спукат тъпанчетата, независимо на какво разстояние сте от цеха.

Влиза някакъв началник да разбере защо някои се бъхтят по това време и що да види?

Десетината работници са се излегнали на пода. Не, няма опасност някой да настине, с ватенки са. Всеки е положил лявата си длан под темето си, а в дясната си ръка държи лопата. И лупа с нея по лист ламарина в нозете си.

Абе, нещо като "Закуска на тревата", ама със средствата на социалистическия реализъм. А шопите ще разправят, че не можело да се работи легнал!

Но да се върнем на сегашното време. На електоралния народ вече му писна. Той няма какво да губи освен веригите си. А днес това са веригите от магазини. И се сещам за съвсем пресен, но също емблематичен случай, при това с дълъг срок на годност...

В магазин на търговска верига (няма да споменаваме името й, за да не се юрнете и вие!) влиза депутат. Това, че е без охрана, която да го пази от народната любов и да му носи торбите, показва, че не е от по-първа ръка.

Депутатът зорко оглежда всичко, но се спира само пред един рафт. Да, каквото търси, е намерил! Взима два буркана гювеч. И си тръгва.

Минавайки зад гърбовете на чакащите пред касата, той делово се изнизва.

- Господине - провиква се след него касиерката, - няма ли да платите?

Депутатът е крайно учуден:

- Ама нали е гювеч?

Да, права беше неуспешно лансираната за майка на нацията, на която обаче й носят торбите в магазините и я пазят от народната любов. Много точно го рече преди време: "Депутатите не са като обикновените хора!"

И фактите го потвърждават. Един от разпуснатото Народно събрание, но пак включен в листа за предсрочните избори, не успя да устиска няколко месеца без заплата и цъфна на трудовата борса за мижавите, от негова гледна точка, хиляда и петстотин лева на месец. Като се оправдава, че такъв бил законът. Но си трае кой го изкова.

Ех, мижави, ама нали е гювеч...