Идеха избори и партиите се чудеха какво да правят с избирателя, който ставаше все по-странен и по-неуправляем. Избори бяха това, сериозна работа. Седнаха на една маса партиите и рекоха:
- Не може така. Не бива да клечим и да треперим ще гласува ли за нас избирателят, или ще ни провали и този път! Избирателят трябва да ни поиска, трябва да ни гласува и трябва да спечелим. Иначе ние ще се изпотрепем помежду си, ще затънем и нищо няма да излезе и от тези избори. А и бая пари на вятъра ще похарчим за едното нищо!
- Трябва да си направим избирател по наш образ и подобие. Такъв, който най-после ще ни хареса, няма да има забележки и винаги ще е възхитен от партийните ни подвизи. Време е сериозно да се захванем и да ликвидираме окончателно цялата изборна галимация!
- Трябва - рекоха още партиите, - веднага да вземем акъла на избирателя. Не бива да му оставяме нито един свободен сантиметър, защото ще захване да прави разбор и да пита.
- Да, това върши работа. Не ни трябва избирател с акъл. Сутрин ще наливаме в главата му рядка телевизионна каша. От най-рядката, телевизионният казан е пълен с блудкави супи и яхнии. Обадете се да наблегнат на тях, нищо друго да не пускат на екран!
- На обяд ще му разказваме колко по-красиво ще става, когато ние вземем властта. Ще наблегнем на това колко мъдри и добри сме, какви професионали сме и че щастието ние го даваме, а не някой друг. Ще обещаваме мед, масло и ракия. Не забравяйте ракията, че не я ли споменем, ще ни отсвирят.
- А вечер избирателят трябва да го връзваме пред телевизора. И да му осигурим екшъни на кило, да му показват обири и катастрофи, тук-там по някоя любовна история. Ще слагаме и по някоя правилна социология, дебати с устати хора и подбрана публика. Пълна мобилизация, никакво отпускане, това ни трябва!
- А ако избирателят рече да попита нещо конкретно?
- Нека да пита, демокрация е. Ние пък никога няма да отговаряме конкретно. Ще развяваме общи приказки, далече от истината и встрани от реалността. И накрая съвсем ще го замаем, като седнем и започнем ежедневно да му разказваме басни и да разтегляме локуми. Как ще живее по-добре и по-красиво, как всички ще си лягат доволни, а после ще се събуждат с усмивка. Митове и легенди имаме в изобилие, ще трябва да ги употребим всичките.
- Ще отделим по някоя минута да признаваме и грешките си. През другото време ще обясняваме чуждите глупости. Това, колеги, ще трябва да го преглътнем, иначе няма да успеем с избирателя ни. Борим се за всеки глас.
- Тези неща - рече една от партиите, - ние отдавна ги прилагаме. Още трябва. Сега гласоподавателят е само замаян и все му остават сили да вдигне глава и да ни забие с разни въпроси и съмнения. А има ли въпроси все нещо се прецаква, процентите падат.
- Да му вземем парите на избирателя. Бедният по-лесно се води за носа.
Помислиха и си рекоха:
- Е, то много пари не му останаха, така че ще е лесно да го направим още по-беден.
- Новини! Трябва да го удавим с новини от света, с всякакви новини, все едно имат ли някакъв смисъл или не. Но без съобщения от нашата страна, щото това са кофти новини и те държат избирателя буден. На нас ни трябва приспан и наведен избирател, с мека глава и без грам въпроси и съмнения в нас.
- Дааа, обръгна избирателят, много знае вече!
- А, чушки знае. Той, ако знаеше истината, никога за никого нямаше да гласува. Нищо не знае, ама се научи да си пъха носа навсякъде и да се инати.
- Колеги - рече една от новите партии, - ако приложим всичко това, какво човешко ще остане от избирателя?
- Нищо, разбира се - отговориха големите партии, - едно голямо нищо.
После добавиха:
- Ама нали ние това искаме! Само едно голямо нищо би гласувало всеки път за нас.
|
|