|
| *** |
- Тате! Катастрофирахме! И сега едни хора тука искат да им платим хиляди, за да се отървем! Помощ, тате!
Запалих си цигара, поех дълбоко дим, издишах и попитах:
- Кви са тия, бе, кви пари искат?
- Докторите! - изхлипа гласът в телефона ми. - Искат парите веднага! Иначе няма спасение!
- На тези - рекох бавно, - пари аз не давам! Измекяри.
И затворих. Почти веднага телефонът пак звънна:
- Тате, те освен докторите, и тези от полицията искат пари, много пари.
- Те пък защо искат пари - попитах, - за какво са им на тях?
- За да оправят случая! Нали ти казах, че катастрофирахме, ама ние сме виновни. И сега следователите викат, че само така може да отървем панделата! Трябват пари, трябва да помогнеш.
Попитах най-кротко:
- А жертви има ли?
- Има, тате, има. И много кръв.
- Най-добре е да дойдете да ви дам пистолета си, а вие после да застреляте всички свидетели и да бягате далече. Това мога да направя!
Нямах пистолет, нито ме грееше има ли свидетели или не.
След десетина дни отново ми звъннаха, този път беше ревлив женски глас.
- Тате, много е зле положението. Тука стана пожар, всичко изгоря. Ама един съдия каза, че ще ни помогне, ще трябват много пари.
- Изедници! - рекох. - Нямат нахранване. Само пари искат! Нищо няма да им обещавате! Да свършат нещо честно и почтено най-после, пък тогава ще говорим за пари.
Плачливият глас ми рече:
- Тате, тате, ти май нещо не разбираш! Закъсвацията е пълна! Давай парите, че да се оправяме, иначе ще ни вкарат в затвора и няма мърдане. Тоя пожар ни съсипа...
Не се съгласих.
- Всичко разбирам, ама не ми е ясно каква гаранция имаме, че нещата ще се оправят по правилния начин! Нали знаеш какви измамници са плъзнали напоследък. Само пари искат, а когато им ги дадеш - бягат през глава от тебе и повече никога не ги виждаш. Като дадат гаранция - тогава ще говорим.
Затворих телефона и зачаках. Пак се обадиха:
- Тате, ето с тебе иска да говори главният пожарникар.
Друг глас се включи в разговора:
- Господине, вие май не разбирате колко страшно е всичко. Веднага трябва да платите, че с огъня шега не бива!
- Няма - рекох най-спокойно, - нито лев няма да платя. Оправяйте се. Най-много да ви дам една туба бензин, вие всичко да полеете и да изгори из основи, никакви следи да няма повече.
Нямах туба с бензин, нито дъщеря, която да разпалва пожари.
След дни дойде и третото обаждане.
- Господине - рече гласът отсреща, - само в тебе ни е надеждата! Ти ни остана едничък. Ние тука сме се събрали и организирали да спрем политиците, да турим прът в колелото на властта. Знаеш, че политиците се размножават с избори, а после ни яхат и ни яздят до отмала. Решили сме да ги спрем, да си отидат от власт, да се махнат корумпетата и да дойдат честни хора. Ама за това трябват пари, много пари.
Моментално реагирах на тази молба:
- Колко ви трябват и къде да ги донеса?
- А - рече гласът отсреща, - няма нужда да идваш. Ти само събери мангизите и ги хвърли през балкона. Ние веднага ще пратим наш човек да ги вземе.
- Пращайте човека - викам му, - за това, дето ще спрете политиците, съм готов и последния си залък да дам.
Рекох го и така направих - събрах всичко каквото имах, пакетирах го и го метнах през балкона.
Дано хората да свършат работа, както обещаха, че напоследък разни измамници са се навъдили, само звънят на хората и ги лъжат.
А дано тези да са сериозни, че от политиката и политиците ей до тука ми дойде!