Франсоа Фийон все още не е загубил напълно надежда, че може да стане президент на Франция в началото на май. Докато сериозно пострадалата му кампания, накуцвайки, върви напред, кандидатът на консерваторите чака всеки вторник вечер със страх. Тогава политическият елит и медиите разбират какви са седмичните сензации, шеги и карикатури, с които "Канар аншене" ще излезе на следващия ден. Вестникът отново определя дневния ред на политиците, както направи в края на януари т.г., когато първи публикува твърденията, че Фийон е използвал средства от парламентарни фондове, за да наеме съпругата и децата си на работа, но без реално те да се трудят. Може и да не е голяма утеха за Фийон, но той не е първият политик, чиято кариера е поразена от 100-годишното сатирично издание. Вероятно няма да бъде и последният.

В продължение на десетилетия журналистите от други вестници четат със завист "Канар", докато четат сензационните истории, които са им убягнали. Корумпирани чиновници. Хитрости с недвижими имоти и търговия с вътрешна информация. Странни парични схеми, етични пропуски и конфликти на интереси. Кой какво казва по време на срещите на правителството; за какво си говорят политиците, когато наоколо няма микрофони. Враждуващи министри, тъмни сделки и истории за суета и присмех.

Неговите истории -



изпълнени с шеги, карикатури и каламбури,



които обаче не могат да бъдат много добре предадени, ако не са на френски език - в повечето от случаите са с анонимни източници, но винаги предизвикват дискусии - в парламента или пред кафе машината в Елисейския дворец.

Значението на вестника във френската политическа култура се вижда всеки вторник вечер, когато опашки се извиват пред редакцията на парижката улица "Сен Оноре". Чакащите са от министерствата, парламента, корпорации, големите компании за връзки с обществеността - дори от Елисейския дворец, за да се сдобият с поредния брой на "Канар". Някои от тях са куриери, на които е възложено бързо да се върнат при шефовете си с велосипед, мотор, кола с шофьор или с такси - така че, ако те са сред "клиентите" на изданието тази седмица, да могат да си подготвят официални реакции и да предприемат контраатаки. Повече от един министър-председател или президент е предупреждавал подчинените си преди важна среща, че не иска "да прочете всичко от нея на страниците на "Канар" следващата сряда" - често без да постигне успех, с добавена провокация на неговата неефективна настойчива молба, публикувана във вестника заедно с новината, че той не иска думите му да излизат извън заседателната зала.

Друга възможност да усетите духа на "Канар" е да отидете на неговия уебсайт: гордо лишен от съдържание. "Канар" не се разпространява в мрежата", предупреждава той. А по-късно, когато разгледате сайта, виждате: "Нашата работа е да информираме и забавляваме читателите си с вестникарска хартия и мастило". Вестникът туитва само във вторник вечер - четири или пет анонса за най-интересните истории в новия брой.

"Канар" устоява на технологиите противно на 24-часовия новинарски цикъл. Форматът му не се е променял от години - осем страници голям формат без снимки. И изглежда има всичко, което френската преса няма - дори умението



да открива истории, които ще изнервят властимащите



Всеки френски национален вестник и седмичник е собственост на милиардер, чийто основен бизнес не е медията. "Канар" е вид обединение, чийто собственик е екипът. Изданието не публикува реклами от морални съображения. Единствените му приходи идват от вестникарските будки и от абонаментите.

Има и още нещо, с което "Канар" се отличава от другите френски вестници: той е успешен. Всяка седмица се продават около 400 000 броя от него на будките при цена от 1.20 евро - непроменяна от 24 години. Това осигурява годишни приходи от 25 млн. евро, което позволява на екипа, състоящ се от 56 души, сред които 30-ина журналисти, да водят повече от приличен живот. Вестникът не плаща дивиденти, но пък дава бонуси в добрите години, като винаги се уверява, че ще има средства за лошите дни.

Никола Бримо, един от водещите редактори в изданието, отбелязва, че "Канар" постъпва еднакво към всички независимо дали десни или леви са на власт, те винаги успяват да изживеят своя момент на страниците на изданието. И човек трябва само да се върне назад в последните 40 години, за да открие доказателства за неговата безпристрастност. В началото на 80-те години на ХХ век тогавашният консервативен президент Валери Жискар д'Естен никога не успя да превъзмогне разкритието на "Канар", че е приел диаманти от бивш африкански диктатор. Той загуби надпреварата за втори президентски мандат от социалиста Франсоа Митеран през май 1981 г.

Тогава "Канар" взе безмилостно на мушка правителството на Митеран и разследваше и съмнителни бизнес ела на много от най-близките приятели на президента. "За нас винаги е малко по-трудно в първата година или две на нов президент, тъй като хората - а и читателите ни - са склонни да дадат за новоизбрания предимството на съмнението", споделя Бримо.

През февруари 1993 г. в скандална история за безлихвен заем е оплетен и премиерът социалист Пиер Береговоа. Кредитът е отпуснат от бизнесмен, приятел на Митеран, участвал в няколко скандала, предизвикани от мащабно разследване за корупция, което води до загубата на парламентарните избори четири месеца по-късно. Месец след това



Береговоа се самоубива с оръжието на шофьора си



до канал край родния си град Невер.

Бримо казва, че "Канар" просперира заради недостатъците на конкурентите си. "Бих казал, че ако те си вършеха работата както трябва, можеше да продаваме по-малко бройки", убеден е той. "Другите не работят много... В момента са изцяло в ръцете на олигарсите, а икономическите ограничения стават по-сериозни с течение на времето. Те не могат да пишат свободно".

Новините се появяват под различна форма, казва Бримо, подчертавайки, че неговите журналисти работят по класическия начин - обикалят, срещат се и разговарят с хора, а не седят само пред компютрите. "Разследваме, търсим, проверяваме, не чакаме само телефонът да звънне", казва той, като директно атакува други френски издания, чиито "разследвания" често означават просто да се окажеш на правилната телефонна линия в точния момент.

Въпросът, на който Бримо не отговаря, е този, който изниква след всеки удар на "Канар": откъде идва информацията? Какви са политическите намерения например, които са накарали някой да им насочи вниманието им към възнагражденията на съпругата на Фийон? "Не ни интересува какво е на преден план в момента за тези хора, когато при нас се появи дадена информация, а дали тя е достоверна или не", обяснява той.