Пролетта официално дойде, денят е по-дълъг, а повечето хора, вместо събудени за живот, се чувстват уморени, отпаднали и съвършено неработоспособни. В този период към пролетната умора се наслагва и смяната на зимното с лятно часово време, което прави адаптацията още по-тежка. Не са малко и тези, които през това време страдат и от главоболие, имат резки промени в настроението - раздразнителността се сменя с апатия по няколко пъти дневно. Обичайните умствени и физически натоварвания ни се струват непосилни.

Най-често срещаното обяснение за пролетната умора е недостигът на витамини и съответно в основата на по-лекото справяне с нея е препоръката за прием на повече плодове и зеленчуци. Здравословното хранене, естествено, никога не е излишно, но научните схващания за причината за пролетната умора са по-различни.

Едно от обясненията за това състояние е по-дългият ден, т.е. въздействието на светлината върху организма. Тя се свързва биологичния ритъм - светлинното дразнене на рецепторите в ретината пуска в ход специфична нервна верига в мозъка, която завършва с отделянето на серотонин в епифизата и потискане на секрецията на мелатонин. Липсата на светлинно дразнене нощно време разхлабва серотониновия контрол върху епифизата. Резултатът е повишена секреция на мелатонин, който синхронизира биологичния ритъм на организма с промените в околната среда, в частност с настъпването на нощта. С други думи, при



по-дълъг ден се променя и режимът на будуване и сън



Чувството за отпадналост през пролетта е физиологична норма. Друго обяснение за това е, че през този период хората по-често излизат на улицата и отварят прозорците, като по този начин увеличават съдържанието на кислород в белите си дробове. Количеството кислород се увеличава и от цъфтенето на пъпките по храстите и дърветата, които интензивно поглъщат въглеродния двуокис. Но при рязкото спадане на показателите на въглеродните показатели в кръвта съдовете на главния мозък се свиват и не позволяват на човек да мисли и работи достатъчно ефективно. Така настъпва чувството за вялост и отпадналост.

Същата е схемата и в ситуациите, когато хората се оскърбени, ядосани или силно развълнувани - те започват да дишат по-интензивно. С други думи кръвта по-активно са насища с кислород. А в момент на съсредоточаване и концентриране, когато трябва да се реши важен въпрос или проблем, човек практически престава да диша. Дишането става повърхностно и слабо. Дори съществува такъв израз - "затаил дъх".

Оказва се, че здравият организъм не обича толкова много кислород. Той просто не може да преработи това голямо количество от него във въглероден двуокис. Върху рационалното дишане са построени не само много оздравителни дихателни методики, но и например упражнения от йогата. Тяхната цел е една - съзнателно



да увеличат концентрацията на въглеродни киселини в кръвта,



за да разширят съдовете и да се осигури нормалната работа на мозъка и другите органи.

Някои може би ще си помислят, че тази гледна точка е едва ли не "балсам" за пушача, който не само намалява количеството кислород, постъпващо в организма, но и вдишва още много други вещества. Това обаче не е истина - този "метод" води до заболявания на сърцето и белите дробове, а освен това след известно време тялото привиква и цигареният дим изгубва способността се да разширява съдовете.

Според някои изследвания, токсините, които се вдишват заедно с цигарения дим, а и чрез градския смог, влизат в реакции с витамин С и да предизвикат неговия недостиг. Така че все пак ще ви се наложи да приемате и витамини, но не заради идващата пролет, а заради начина ви на живот.



САМОПОМОЩ

Най-добрият начин да се пребори пролетната умора е човек да си вземе малко отпуска. Въпреки че не е прието да се почива точно сега, именно през април човек особено се нуждае от промяна в обстановката.

През ранна пролет организмът се нуждае от по-продължителен сън. На тези, които през лятото им стигат 8 часа, сега се нуждаят от 10. Именно безсънието е една от причините за сезонното влошаване на паметта и намаляване на работоспособността.

Здравословното хранене също е особено необходимо за успешната борба със стреса. Включвайте в храната си повече сурови плодове и зеленчуци, орехи, мед. Днес са много популярни билковите чайове от растения-адаптогени - женшен, зелен чай, ехинацея. Те са особено ефективни при нервно изтощение, предизвикано от напрегната умствена дейност.

Силният имунитет също помага срещу стреса. Пролетта е "пик" и на възпалителните и алергични заболявания. През този сезон сме особено чувствителни към капризите на природата, толкова непостоянна през март и април - студ, вятър, влага, резки промени в температурите. Опитвайте се да избягвате прекомерното натоварване, търсете разумния баланс между спокойствието и напрежението.

Ако пролетните болести са ви чест спътник, най-добре се обърнете към лекар-имунолог. Не е зле и да си помогнете с прием на витамини и минерали. През пролетта организмът се нуждае най-много от витамини А, С, D и фолиева киселина.