.."Седмица след стачката - на 15 януари 1992г., “гладни пенсионери” протестираха пред Народното събрание и Президентството. По две причини поставих “гладни пенсионери” в кавички. Първата причина: пенсията им не беше голяма ... , но тогава те не протестираха. Втората причина: кинооператорът Евгений Михайлов, който си позволил да снима протестното шествие на пенсионерите от КНСБ, беше понабит и камерата му счупена.
Един “много независим социолог” - Румен Димитров, написа в един “много независим вестник” (“24 часа” следното: “Телевизията показа впечатляващ репортаж за озверелите пенсионери, които се опитват с празен тиган или с голи ръце да се докопат до човека с камерата, който невъзмутимо ги снима. Това, разбира се, е познатият ни герой Евгений Михайлов.
Тук фината провокация е тази на баровеца: едната ръка върху камерата, другата - в джоба на модното палто, който снима от упор видимо изпадналите и безобразни в гнева си старци. Но какво е грубостта на пенсионерите пред финеса на филмиращия ги с непроницаемо лице Аполон? Какво е невъздържаността на рибата пред хладнокръвието на рибаря? Вълкът снима гнева на агнето. Какво щастие - да видиш противника си толкова безпомощен, че да не се въздържи да ти фрасне един!”

финеса на филмиращия ги с непроницаемо лице Аполон

Христо Комарницки
Туш!!!