Тъкмо човек си отпусне душицата, тъкмо малко живне и ще дойде някой да му каже "добър ден" по онзи начин, който подсказва, че денят хич няма да е добър.

- Какво, бе?! - изръмжах му на грозника, дето ме добърденстваше.

Той явно бе обръгнал, отговори нагло и невъзпитано по въпросителен начин:

- Иван Петров, улица "Мушитрънче" 175?

Аз много въпроси съм получавал от много грозници, та усетих, че сега трябва да съдействам:

- Да, аз съм? - отговорих недружелюбно.

Онзи фокуснически ми показа някаква хартия:

- Трябва да върнете зъбната протеза!

- Откъде накъде?! - стиснах зъби.

- Здравната каса няма пари!

Припомних:

- Служебният министър обеща! На всеки без зъби - протеза, да си дъвче!

Онзи клатеше подигравателно глава. Продължих по-неуверено:

- Добре, вие какво искате - като хвалим управляващите, да фъфлим?!

- Да сте слушали внимателно преди изборите! - отсече той. - Хак ви е, че сега се озъбихте!

Добавих почти обидено:

- Аз това го приех като министерска заповед! Затова побързах да си сложа ченета!

- И затова сега ще връщаш зъбите! Да ти дойде умът в главата кое как да приемаш! - назида ме грозникът.

Ударих го на молба:

- Бъди човек, тъкмо си поръчах ядки към мастичката!

Той сякаш само това чакаше, изсъска:

- Аха, пари за ядки и мастика имате, а за зъбите си нямате!

- Нямаме! Затова служебните думи на министъра ни паднаха като балсам на беззъбите душици!

- И веднага си наблъскахте устите със зъби! И сега друг да плаща! Няма да стане!

Той извади малка, но мощна на вид акумулаторна бормашина.

- Откъде толкова пари за ченета?! - проплаках.

Събирачът беше безмилостен:

- И в здравната каса няма!

- С последните пет лева дойдох тук да се разтуша малко!

- Ами разтушавайте се, обаче ченето свалете веднага!

- Няма!

Онзи със смразяващо кръвта щракане превключи бормашината на ударен режим.

- Добре, добре! - изписках. - Ще върна зъбите веднага! Само да попитам... Малко е деликатно...

Грозникът му с грозник оглеждаше върха на бургията заточен ли е, подхвърли небрежно:

- Казвай?

Прокашлях се, замънках колебливо:

- Ами, такова... Да попитам...

Той ми се сопна:

- Хайде казвай, че 50 ченета ме чакат и десет чифта силиконови гърди!

- А, и аз за това! Абе нали обещаха и уголемяване на бюста, та и за това се записах...

- Ама ти си мъж?! - опули се онзи.

Наведох глава:

- Абе, мъж... И нали е аванта... Викам си да има... Един ден ще останат за внучката...

- Какви хора сте вие, бе?! - изви събирачът.

Гледах го страдалчески с примеси на святост. Той въздъхна:

- За бюст при теб нищо не пише. Явно компютърът не може да приеме такава информация. Разумен е компютърът, за разлика от някои хора!... - онзи ме изгледа рециклиращо. После махна с ръка. - Носи си бюста със здраве, но дай зъбите!

Примолих се:

- Не може ли и тази информация компютърът...

Той ме прекъсна:

- Не може! Пък и голяма работа, че си без зъби, с този хубав бюст никой няма да гледа озъбен ли си!

Въздъхнах, извадих ченетата, хвърлих им прощален поглед, въздържах се от порива да ги целуна и ги връчих на служителя.

- Жимайте, да се жадавите дано! - изфъфлих.

Той ми даде разписка:

- Благодаря, удоволствие е да се работи с културни хора! - сетне се огледа, провикна се. - Келнер, не носете ядки към мастиката, донесете на човека едно малеби! Здравната каса черпи!