Въпреки огромния бум в строителството след промените се оказа, че българинът живее предимно в жилища, изградени по времето на социализма. Това показаха данните на НСИ за 2016 г., според които над 92% от домакинствата живеят в апартаменти и къщи, градени преди 1990 г.

Две трети от домовете, или 72.3%, са вдигнати в периода 1961-1990 г. - годините на т.нар. индустриално строителство, когато се оформят големите квартали спални като софийските "Люлин" и "Младост". Както е характерно за повечето източноевропейски държави, огромен процент от населението обитава собствено жилище. У нас това се отнася за близо 90% от домакинствата и заедно с Румъния сме в челото на ЕС по този показател. Затова не е чудно, че живеещите под наем са едва 4 на сто.

Любопитното обаче е, че има едни 6.3 процента българи, които ползват жилище, без да плащат - обикновено благодарение на приятели, роднини или близки, които живеят в чужбина. Често това е предпочитан вариант - да се довериш на близки, които ще пазят апартамента, макар и да не печелиш от него.

Въпреки бума при строежа и покупката на ваканционни имоти тип "втори дом", селски къщи или вили второ жилище притежават едва 8.2% от домакинствата.

Друг любопитен факт наред с това, че живеем предимно в стари къщи и панелки, е, че по-малко от една пета от българите се отопляват на ТЕЦ. На практика само 19.6% от семействата имат централно парно, макар че заедно с новото строителство делът им расте - въпреки недоволството на клиентите на топлофикациите със сметките и неефективната система на разпределение на топлинната енергия в големите жилищни блокове.

А как е благоустроен животът на хората в градовете и селата? С ток, ВиК, баня и тоалетна в жилищата са над 75% от домакинствата, като от 2008 г. насам този дял нараства постепенно. Но в селата над 60% от къщите нямат централна канализация, докато в градовете това се отнася за под 3% от обитателите. Данните на НСИ разкриват и неприятна тенденция - в селата жилищата без електричество са се увеличили от 0.1% през 2008 г. на 0.8% през 2016 г. Това е ясен знак, че политиките за повишаване качеството на живот дори и с европейското финансиране, което се налива в българските села, не са ефективни. И не е чудно, че тенденциите на обезлюдяване заради ниския стандарт се засилват.



ИМОТИ

През 2016 г. цените на жилищата са се повишили с 8.1% годишно, или два пъти по-бързо от 2015 г., сочат данните на НСИ. Средната цена е над 500 евро/кв. м. Жилищният пазар след кризата се възстановява. Цените бяха достигнали дъното през 2013 г. и оттогава постепенно се увеличават, сочи доклад на "Индъстри уоч". Според анализаторите обаче цените още са с 220 евро/кв. м по-ниски от пиковите стойности преди кризата. Затова икономистите смятат, че има мегдан за още поскъпване на жилищата.