- Ох, закъсах я, много я закъсах! - хленчи моят човек, а ръката му трепери, разлива. - Казвай как да се уредя в южното крило на Централния затвор, давай връзки с бай Ставри там!

Решително взех бутилката и наливането в свои ръце:

- Защо? Говори направо!

Комшията се огледа, снижи глас:

- Прокуратурата е погнала ония от Националната електрическа компания!

Суров съм:

- Какво ти дреме?!

Той направо щеше да се деконструира:

- Ама нали сме им съучастници?!

Дръпнах се и отпих без наздравица, за да подчертая, че нямам нищо общо. Казах го високо и ясно:

- Нямам нищо общо! Аз съм законобоязлив гражданин, престъпления не върша!

- А кой пътува гратис в градския транспорт?

Не успя да ме омърси:

- Предвид условията в автобусите, трамваите и тролейбусите, това си е чиста проба законна самоотбрана!

Комшията махна с ръка:

- Добре, де, а кой по цели вечери консумира електроенергия?

Не го удостоих с отговор. Той глътна ракията като бучиниш, простена:

- Сега са ни погнали за безстопанственост!

- Погнали са НЕК! - уточних.

Моят човек стана още по-жалък:

- ДАНС са подали сигнал! Процесуално-следствените действия са срещу неизвестен извършител! Значи ровят наред! И рано или късно по кабела, по кабела, ще стигнат до електромера ни! А от него до мен е една крачка! И до твоя електромер ще стигнат!

Вдигнах вежда:

- Ще стигнат друг път! Аз моя електромер съм го модернизирал, за да мери правилно!

Комшията изскърца със зъби като трамвай на остър завой. Погледнах го с други очи:

- Излиза, че си от контингента? Сещаш се какво следва, нали - костюм на раета, пейзаж на карета!

- Чак пък затвор? - обречено ме погледна той.

- Това съдът ще реши! - дистанцирах се вербално. После го успокоих: - Важното е, че в България няма смъртно наказание. Другото все някак ще се нареди, ще работиш и ще ти се броят два дни за три.

Той се замята, после лицето му доби животинска суровост:

- Дали да не запаля блока? Тогава ще стигнат до пепелище, а не до електромера ми!

Поклатих глава:

- Не подценявай ДАНС! Има ДНК проби, има наблюдения със сателит! Ще те изловят като висшист във фолкклуб!

Комшията сякаш претръпна:

- Давай да допиваме ракията и да се мятам през прозореца! Няма друг начин!

Долях по чашите:

- Ние, че ще допием, това е ясно. Въпросът е как да избегнем окончателното решение през прозореца, че точно отдолу съм паркирал колата.

Несретникът явно усети полъха на надеждата в гласа ми, защото поизправи рамене, загледа се в мен с очи, кръгли и големи като нулите в неплатена сметка. Отпих вещо, заговорих пак:

- Я ми кажи ти на мен електромерът ви, съответно партидата в електрото, на чие име се води?

- На Пенка? - отговори той и веднага ахна. - Значи тя ще търка наровете в...

Направих му знак с уши да не говори много-много. Сниших глас:

- Държавното обвинение работи с улики, съдът се опира в решението си на безспорни факти! Да е мислила, като е потребявала електричество! Кой не спира готварската печка! На практика ти си жертва, още повече че те принуждава да ядеш каквото сготви!

На моя човек явно му олекна. Даже извади от хладилника сирене за мезе. Вдигнах чаша:

- Да пием за жертвите! Дано никога не изгубим умението си да бъдем такива!

Пихме и спокойно замезихме.