Попитали веднъж Чапаев не са ли случайни неговите военни успехи. Чапаев отговорил така: "Каква ти случайност! Навсякъде трябва ум... Нужна е съобразителност..."

Като освободиха своята родина, както е известно, Чапаев и Петка заминаха за Тамбукту, за да посеят и там семената на новия живот. За беда, туземците живееха на племена и Чапаев и Петка трябваше да овладяват поотделно едно подир друго всяко племе. Но те бързо му хванаха цаката. С диви крясъци призори те нахлуваха в набелязаното селце, подпалваха една-две колиби, стреляйки безспир с картечницата от тачанката, гътваха местния идол, туземците се изпокриваха от шубе в гората, а на туземките двамата освободители провеждаха бърз кастинг - кои ще готвят, кои ще сервират, кои ще им оправят леглата. Всичко вървеше като по ноти. Само с едно не можа да свикне Петка - с малките яйца на местните туземни кокошчици, големи колкото пъдпъдъчи яйца. Защото повече от всичко Петка обичаше да яде омлет. Щом завладееха поредното туземно селце, още, дето се вика, прахът от тачанката не се е слегнал, и Петка нареждаше да му донесат яйца. Понеже не владееше местното наречие, той много картинно всеки път показваше какво иска: първо се разкудкудякваше, после приклякваше и се напъваше, и накрая поднасяше на шокираните си и ужасени зрителки дланите си, свити във формата на яйце. Обикновено на третия път туземките схващаха какво се иска от тях и бързо донасяха цяла кошница от местните туземни яйчица. Тук вече Петка запретваше ръкави и се развихряше съвсем. С неподражаем жест той чупеше и мяташе яйчице след яйчице връз горещото дуло на картечницата - където те за секунди се превръщаха в превъзходен омлет. Чапаев и Петка хапваха, единият оставаше на пост, другият поспиваше, а привечер цялото дамско население без бабите биваше строявано на площада; донасяше се от местната туземна кокосова ракия и започваха така наречените, както се изразяваше глобалистът Чапаев, "песни и танци на народите".

Преди да започне обаче мероприятието, Чапаев привикваше Петка на инструктаж:

- И без простотии, боец. Дамите, макар и туземки, трябва да се уважават, а не да се обиждат. Ние не сме башибозук, а борци за правда. Даже и на градус, се въздържай.

- Тъй верно - отговаряше по устав Петка. - Ще се въздържам. Само доброволно - по любов или срещу заплащане.

- Да, това може - произнасяше се авторитетно Чапаев.

Доброволки се намираха, така или иначе, и периметърът на освободителните действия на двамата растеше.

Но при поредната атака удариха на камък. Местният главатар бе изкопал около селището ров и бе вдигнал як стобор. Чапаев и Петка решиха да опитат с преговори, за да не претърпят загуби в жива сила. Чапаев залегна зад картечницата, а Петка се запъти с бял флаг към селището. Върна се обаче много бързо и запъхтян.

- Шефе - рапортува той, - туземците ми дадоха за решаване една задача. Казаха така: ако успеем да отговорим, значи сме достойни да ги управляваме и с радост ще ни се подчинят. Но ако не, щели да ни напълнят задниците с отровни стрели.

- Каква е задачата? - делово се поинтересува Чапаев, който в далечната си техникумаджийска младост бе решил поне сто кила всякакви задачи.

- Значи - започна внимателно Петка, - имаш тел. Ето такъв. - И той извади от джоба си руло тел и го разви. - Туземците ми го дадоха. С какво измерваме диаметъра на сечението на тела?

- Глупак. Това знаят и децата. С микрометър бе, говедо.

- Добре де. Обаче нямаме микрометър, а само сантиметър. Как да измерим диаметъра на сечението му? Искат, за да се предадат, да им кажем точно какъв е диаметърът на сечението?