"Уважаеми господин Сакскобургготски,

В началото, когато започна войната в Ирак, аз бях твърдо против, но сега, след дълги и внимателни четения на вестници и изчисления с персоналния ми електронен калкулатор, пресметнах някои работи и позицията ми коренно се промени. Извъртях се на цели 180 градуса (т.е. на "изправен ъгъл", както се изразяваме ние, математиците, и един от вашите министри).

Идеята ми е много яка, господин премиер. Ще пращаме ли рота от 97 рейнджъри химици да досвалят саддамовците? Не можем да оставим работата недовършена, ще трябва! Ще им плащаме ли по 100 долара на ден? Ще им плащаме. Към ротата ще има ли петима офицери за свръзка с щатското командване? Ще има. На тях по 200 долара на ден. Ще има ли ротата командир? Ще има. Дори в един вестник пише, че бил подполковник и името му дори се споменава. (Което не е почтено, защото човекът може да бъде изнудван от недобросъвестни мутри.) На него по 300 долара на ден. А на "старши националния представител"? На него по 400 долара на ден. Значи, господин премиер, дневната сметка на групата ни излиза както следва:

97 х 100 = 9700 долара,

5 х 200 = 1000 долара,

1 х 300 = 300 долара,

1 х 400 = 400 долара.

Общо на ден = 11 400 долара.

Това прави 343 000 долара на месец, които (доколкото схванах пак от секретните сводки, публикувани в печата) ще са от държавния бюджет.

Дотук лошо няма. Сега обаче внимавайте, господин премиер, сега следва същината на моето предложение:

Трябва да направим така, че победата леко да запецне и колатералното умиротворяване да продължи поне три месеца. Защо ли? Ами защото за три месеца разноските ни по нашите мироопазващи сили, изпратени като интернационална помощ на братски Ирак, ще нараснат на 1 029 000 долара.

Тези 1 029 000 долара пък правят точно толкова, колкото работниците от "Химко"-Враца имат да получават като неизплатени заплати (горе-долу 2 милиона лева).

Схванахте ли ми мисълта, господин премиер? Схванахте, знаех си аз. Значи, не изпращаме никаква рота от химическите войски в неназована страна, съседна на Ирак, а изпращаме в тая неназована страна какво? Ами да, целия трудов колектив на "Химко"-Враца! Който ще си получи най-сетне парите, а вие и вицепремиерът Василев ще се куртулишете от протестите. Сигурен съм, че министър Свинаров няма да има нещо против, защото къде е да изпратиш стотина души в помощ на американците, къде е да им изпратиш няколко хиляди, нали.

Хайде, сполайте, господин премиер, и като изчисля пак нещо полезно, пак ще ви пиша."