Пак изкарахме 9 май в дихотомия - Ден на Европа срещу Ден на Победата. По-радикалните и темпераментни агитки и от двете страни се наричат едни други "фашисти", спорят кой е по-голям сатрап - Хитлер или Сталин; и съответно кой има морално право да ликува, скърби, почита и слави.

Ние предлагаме една обединителна тема - тя може да е обединителна от Ванкувър до Владивосток, но сега си говорим за Европа.

Тезата: жената на европееца Макрон и бавачката на руснака Пушкин като проявления на едно и също - те са вечното отмъщение за всички възрастни жени. Те са пример и поучение - как жената остава жена и след като си отиде младостта; и как една жена може да живее така, че никога, никога, до самия си край никога да не бъде пренебрегната.

***

В най-шумния момент

на най-шумния ден

по най-шумния площад

на най-шумния град

вървяхме ние двамата -

аз - малкият,

тя - голямата.

Стиховете на Стефан Цанев са в съвсем друг контекст, но звучат сякаш са писани тия дни по повод одумките на Еманюел Макрон и жена му. В най-шумния град Париж на най-шумния площад си вървят малкият Еманюел и голямата Бриджит - пет пари не дават, приказки си съчиняват. И приказката става реалност!

Еманюел е не просто млад, красив и богат - той е на 39 и е президент на велика държава; той е здрав и прав античен бог, който пред всички млади, красиви, темпераментни, геройски увлечени и т.н. - пред всички тях избира Бриджит.

Пушкин не е правил секс, макар че е спал с бавачката си Арина Родионовна. И е обичал нея повече от всички жени на света - това е видимо в писмата му и най-вече в стиховете му. Той я нарича с най-нежните имена, тя е негова най-добра приятелка, най-желан събеседник, утешителка, разказвачка, събутилничка... На нея той посвещава едни от най-красивите си стихове. За сравнение - "чудното мигновение" с Анна Керн наприличва на стихче за дамски лексикон; колкото да я навие за един път. За жена си Наталия Гончарова пише някак битово - как се задушават упреците на любимата с много страст и милувки. А бавачката - "голубка дряхлая моя", "добрая подружка", "подруга дней моих суровых"...

Ако трябва да сме съвсем пунктуални по тая част с милувките - бавачката Арина Родионовна дори не е била дойка на поета; кърмела е сестра му Олга, но не и него.

Пушкин и Макрон - живото въплъщение на идеята - "щастие за всеки и никой да не бъде пренебрегнат" (Стругацки).