|
| *** |
- Не може! - категорично рече приятелят ни. - Там нямате работа!
Любопитството ни загложди.
- Хайде, де! - викаме му. - Кажи кво толкова има там!
Приятелят се настани в креслото си и рече:
- Там държа различните си лица!
Зяпнахме!
- Че ти колко лица имаш, бе, човек?
- Много - вика той, - много. За всяка ситуация, за всеки един случай. Не съм неподготвен като вас! Вижте се - вика още, - в огледалото. Всеки ден влачите едни и същи муцуни. Само се кривите и бавно остарявате от това скапано ежедневие. А аз живота си живея. Имам лице за всеки ден.
Седнахме и ние на новата мебел. Наистина беше свръхудобна, а пиячката беше истинска.
- Давай - викаме му, - разказвай, това не го знаеме за тебе!
- Няма как да го знаете, защото не сте наблюдателни. Научих се да си подготвям сам различни лица.
- Че това толкова ли е важно? - питаме го ние. - И ние се оправяме криво-ляво, нищо че сме само с по едно лице.
- Хич не се оправяте, така да знаете - важно казва приятелят ни. - Известно ви е, че по дрехите посрещат, а по акъла изпращат човека. Аз леко бих променил това с дрехите. Посрещат те по лицето. Много е важно лицето, с което отиваш при хората.
Пиехме и си мълчахме, а той не спираше да философства:
- Не става въпрос за обикновени гримаси или някакви си подредени мимики. Не. Ново лице за всяка ситуация. Изключително важно. Те са там, в тази стая. Всяка сутрин ставам и си подбирам правилното лице.
- И днеска ли? - дивим се ние. - И сега ли си с такова лице?
- Разбира се - хили се приятелят, - напълно разбираемо съм с лице, подходящо за този ден. Не виждате ли?
- Виждаме - викам му - самодоволно, усмихнато и леко нахално лице. Това ли си тури на главата сутринта?
- Да. Това е точното лице. Така ще ме запомните, като гледате богатия ми дом, когато пиете от скъпите напитки и лежите удобно в тези нови кресла. Какво друго лице очаквате да видите? Казах ви аз - тънка работа е това, трябва много подготовка.
- И как си правиш тези специални лица? - питаме го ние.
Той върти глава:
- В интернет има всичко. Поръчваш си материала, плащаш и ти го доставят. Важно е да си внимателен в подбора на различните елементи, да можеш да комбинираш за всяка една житейска ситуация.
- И кажи сега какви лица имаш толкова!
Той се усмихна широко и започна да изброява:
- Имам специално лице за срещи с жени, лице за мъже, лице, с което гледам новините по телевизора, лице за болница, лице за пазар в моловете, лице за пред полицията, лице за пред роднините, лице за ежедневна употреба, лице за пред държавата, за чужбина, за приятели и врагове, всякакви, всякакви лица имам.
- Че толкова ли е важно това? - питам го.
- Важно е - вика той, - с новите лица не си късам нервната система, не хабя излишна енергия. С тях вървят и други екстри - знам точно какви думи и изрази ще употребя, колко усмивки и всичко. Имам минимален разход, така да се каже. А вие се скъсвате да пиете хапчета и сиропи, обикаляте поликлиниките и нервите са ви съдрани отвсякъде. Нали?
-Така е - съгласявам се аз, - ама ти не каза имаш ли лице на усмихнат и свободен човек и употребяваш ли го понякога?
Приятелят ми се замисли.
- Виж ти! - рече той. - Май досега не ми се е налагало да слагам подобно лице.
- Е - рекох му - остани си със здраве. И не си слагай специалното лице за изпращането на гости. Знам пътя.