|
| *** |
- Къде ти е ракията? - дръпна ме за ръкава някакъв.
Тъкмо дружески да го напсувам и видях, че е с униформа на контрольор от градския транспорт.
- Тука е! - потупах се по корема предоволно.
- Не е време за майтапи! - сряза ме той.
Въпреки че у нас винаги е време за псуване, въздържах се, реших, че покрай него ще се накъцам в рейса преди всички.
- Мога да изтичам до магазина отсреща? Каква пиеш, шефе - гроздова, сливова?
- Абе, хора, не се ли научихте?! - той попи потно теме с вратовръзката си - Каквото донесете - донесете, нали после го преваряват на едно в гаража! Има си ред! Правилник! Ама кой да го чете!
Почерпих го цигара, та стана вечно мой.
- Обясни, бе човек! Научи ме кое как да направя! - хванах го под ръка.
Той, разбира се, откликна:
- Ракията е за шофьора. За да кара на зиг-заг.
- Защо?! - ококорих се.
- За да не го уцели стрелецът - обясни ми снизходително.
Сетих се за нещо, прочетено във вестника. Веднага дадох акъл:
- Ами да кара на зиг-заг! Защо трябва да се налива?
- Като е пиян, кара естествено хаотично и стрелецът не може да отгатне накъде ще лашне рейса. Инак насам-натам-насам-натам и оня стреля като по вързана патица! - контрольорът подвикна към друг като него - Иванов, време е за ритуала, че ще нарушим разписанието!
Иванов се разбърза и доведе някакъв дребен, с дръпнати очи и с лента с йероглифи на челото. Поклони му се и му подаде лимонадено шише, пълно с бистра като сълзата на нередовна пътничка течност, което дребният прие с поклон и надигна величествено. Преглътнах:
- Какъв е този?!
- Камикадзе! - каза със страхопочитание моят човек.
- Японец? - ахнах - Вносни шофьори ли карат вече автобусите?!
- Да, от онези, дето преди години се заселиха в Шипка. Дай им да се жертват за общото! Само те се престрашават да подкарат автобус от градския транспорт под този обстрел! - той махна с ръка - Има да ги гоним японците...
Камикадзето с поклон върна празното шише и лашкайки се решително, се качи в рейса.
- Поклон пред такива хора! - отроних.
Понечих да последвам жълтоликия герой, но контрольорът ме спря:
- Къде?
- Ами... - посочих търбуха на рейса - Към баджанака съм тръгнал, на три спирки, обещавам да дупча билет.
Униформеният прегради пътя ми с космата, безкомпромисна длан:
- А каската ти къде е? Противокуршумната жилетка? Аптечката? Завещанието? Памперса?...
Това вече ми дойде в повече:
- Хайде, каска и бронежилетка разбирам! Ама памперс?!
- Като зачукат куршумите по стъклата, ще те питам! - изгледа ме ехидно той - Редовните пътници и по два памперса слагат!
- Ще се отбраняваме! - озъбих се - Раздайте пушки на пътниците, аз ще ги командвам изпод седалката!
Той поклати глава:
- Мислено е и за този вариант. Даже от НАТО били готови огнепръскачки да дадат. Отказали са се - Европа сме все пак, не върви европейци да пътуват като в Дивия запад!
- Добре че сте вие да ни пазите! - казах му с влажни очи и пак понечих да се кача в рейса.
Онзи пак не ме пусна. Пак му предложих цигара. Той я изгледа сърцераздирателно, но не посегна, въздъхна:
- Не, братче, после, като стане беля, на мен ще ми се карат, че си без индивидуални предпазни средства! - лицето му стана сурово, кораво - Приведи се в съответния вид! И по-бързо, че ако нарушим разписанието, японецът ще си направи харакири!
Запътих се към булеварда да дебна за такси...
