|
| *** |
***
Путин каза това на 24 май, македонският президент се съгласи с него.
Българският президент Румен Радев замълча геостратегически и на другия ден - 25 май, изрази позиция пред журналисти, "помолен да коментира думите на президента на Руската федерация" (цитираме пресцентъра на президентството). В изпълнение на тази молба Радев заяви: "Вчера беше светъл празник за всички народи, които използват кирилицата. Ако наистина искаме славянските народи да бъдат обединени, това може да стане само ако уважаваме историята, а историята много ясно сочи България като родината на славянската цивилизация и култура". Добре, че някой го е помолил все пак!
"Родина на славянската цивилизация и култура" - това звучи гордо, макар малко в македонски стил. Но не това ни е фокусът, а очевидното нежелание на Радев да се обозначи по тоя въпрос. Щото все пак това е държавен глава и по някои въпроси се очаква да реагира малко по-бързо от едно денонощие (толкова време бе нужно на Радев, за да реагира на Путиновата закачка - и то в отговор на молба.)
На самия 24 май, докато азбуката пътуваше от македонските земи към Киев и Москва (Киев е майката на руските градове), Радев поздрави българския народ с признание, че "в йерархията на духа и културата първенци не са политиците, а рицарите на буквите. А такъв рицар може да бъде и всяко будно дете".
Будното дете може, Радев не рачи като един рицар на буквите да защити азбуката малко по-експедитивно и конкретно.
"В трудни години езикът е червената нишка към свободата", установи Радев. И взе, че си върза езика с тази червена нишка.
***
Държавният глава прояви малко повече активност, отколкото Главата в поемата "Руслан и Людмила" на Пушкин.
Главата е много интересен персонаж в руския фолклор - представлява гигантска самостоятелна биологична единица - една огромна глава и толкоз.
В поемата на Пушкин Главата просто спи и хърка и се раздвижва чак когато Руслан я опердашва и дори си забива копието в ЕЗИКА й.
Руслан е витяз, което е нещо като рицар.
Този език, тази червена нишка към свободата - чак когато я помолват с копие в езика, Главата проговаря и разказва печалната си история, за която тук няма място.
И не риви под сяка тема едно и също. 