Нова ера в националната военна стратегия - проектът за пехотата измести новите изтребители. Ние като лаици единствено можем да се сетим, че всичко ново е добре забравено старо, а специалистите ще решат ще черпят ли с пълни шепи от прабългарското, или само ще пощипват оттук-оттам. Още подсказки за легендарни воини с виц:

- Искаш ли да играем на индианци?

- Разбира се!

- Тичай да донесеш огнена вода!

Пътници изпуснаха полет заради повреден асансьор, при това не на летище "Божурище", което отдавна изпълнява функциите на поляна, а на вратата ни към света Терминал 2. Надали това се дължи на неуредици и недомислици, просто негативното отношение към авиационните неща вече е повсеместно. Колатерални жертви ще паднат авиационните вицове като този: Страх те е да скачаш с парашут? Скачай без парашут!

Има и трудности пред пехотното бъдеще. Поредната частна улица се появи в София в "Манастирски ливади", има ги и в други градове и села. Ще тръгне пехотата срещу врага, обаче а насам, а натам - все частни улици. Как да минеш - ограда, пазач, куче?! А врагът в това време ще настъпва, на врага не му пука каква е улицата. Единственото ни оръжие остава тънката ирония като в този виц:

- А, Пешо дойде! Сега вече имаме какво да правим!

- Какво?

- Ще чакаме кога Пешо ще си тръгне!

Виж, на цивилните гарги им пука, чудят се как да живеят с тези затворени частни улици. Ще се нагаждат! Ще се появи жилищен блок на колове - земята е приватизирана, върху нея се изграждат хотел, ски писта, басейн, голф игрище и мол, а отгоре си стои наколен панелният блок, заварен на мястото. Или подземен природен резерват - земята е приватизирана, върху нея се изграждат хотел, ски писта, басейн, голф игрище и мол, а в подземие цъфтят пясъчни лилии, гнездят пеликани и тичат насам-натам палави нудисти. Има и други варианти, но сега тук следва виц: Ама, че времена настъпиха - вечер не само на улицата, и в Интернет е страшно да влезеш!

Обречени ли сме на ново чуждо иго? Ще ни прегазят ли завоевателите като слон маслодайна роза? Не! Имаме скрито оръжие, десетилетия наред създавано и умножавано от ред грижливи властници. Клошар е единственият осъден за изгорелия Тютюнев град в Пловдив. Този ubermensch сам самичък изгори тютюнев склад и с добре оттренираните си действия нанесе хирургически точен удар право в основния коз на Пловдив за "Европейска столица на културата"! Щетите от действията му се оценяват на повече от 11 милиона лева! Самолети ли?! Скъпо струващи играчки, гълтащи милиони за поддръжка?! Не! Почти невидима армия леснопреносими бойци, самоиздържащи се с ровене в контейнерите за боклук! Десет от тях могат като на шега да нанесат щети за 110 милиона, сто - за повече от милиард! Кой противник няма да капитулира след това?! Но стига милитаристични крясъци, има си патриоти за тая работа, а от нас се искат вицове като този: Не е трудно да се избегне пожар, ако в помещенията се поддържа високо ниво на влажност.

Ако ли пък врагът завземе български град, ще го трепем на място по методата с балкони, отработена за пореден път онзи ден, когато жена пострада тежко след срутване на тераса. Значи, идва врагът, ние го посрещаме престорено радушно, молим го да излезе на някой балкон и да дръпне реч на завоюваното население, врагът, нали е тщеславен, засуква мустаци, изпъва куртка, стъпва на балкона и след това отваря очи в болницата изпотрошен и покрит с прах от мазилка. Ние ликуваме, правим парад на победата и си разказваме вицове като този: Търся враг, който ще ми дава вечерята си.