Скандалната история, разказана от Владимир Набоков в романа "Лолита", е истина, твърди в. "Таймс". Изследователи на творчеството на писателя са установили, че сюжетът на книгата за страстта на зрял мъж към непълнолетно момиче се основава на реален случай. Романът, публикуван през 1955 г., описва живота на Флоранс Сали Хорнър от Ню Джърси. На 11 години тя била отвлечена от 50-годишен автомеханик, който чрез шантаж я принуждавал към сексуални отношения. Основен защитник на тази теза е Александър Долинин, преподавател по славянски литератури. Той стигнал до откритието, изучавайки местните вестници от периода 1940-1950 г.

През 1948 г. Франк Ласал отвлича и задържа против волята й Хорнър. Залавяйки я да краде тетрадка за 5 цента, Ласал се представил за агент на ФБР и я заплашил, че ако не тръгне с него, ще я изпрати в приют "за такива момичета като нея". Детето прекарва 21 месеца с похитителя си, преди да се реши да избяга. От Калифорния звъни на своя приятелка в Далас и споделя историята си. През 1950 г. Ласал е осъден на 35 години затвор. Затова според Долинин в романа на Набоков главният герой Хумберт Хумберт често се обръща към читателя с "господа съдебни заседатели". И във вестникарските репортажи, и в книгата Сали и Лолита са описани с кестенява коса. И на двете майките са вдовици. "Флорентинските длани" и "флорентинската гръд" на Лолита препращат към името Florence - Флоренция. Съдбата и на двете жертви е трагична. Лолита успява да избяга, омъжва се и умира при раждане. Сали Хорнър загива в автомобилна катастрофа през 1952 г.

За прототип на Лолита неведнъж са били нарочвани различни момичета, включително и Лита Грей-15-годишната любовница на Чарли Чаплин. Миналата година беше лансирана и версията, че идеята за романа Набоков заимствал от новела на немския писател Хайнц фон Ешвеге, написана през 1916 г. В нея героят е влюбен в девойка на име Лолита.