Нали знаете великия журналистически въпрос, който е много учтиво да се зададе на опечалено семейство: "Как се почувствахте, когато разбрахте, че дъщеря ви е изнасилена и разчленена?". Сетихме се, че тоя въпрос може да се зададе в малко по-различен контекст.

И така.

"Телеграф" отново ни взе акъла с чувство за значими теми, композиция и аранжировка. На две съседни страници от раздела на вестника, където би трябвало да са оперативните новини, гледаме двама национални герои от близкото и по-далечното минало - Георги Илиев и Васил Левски. За втория има нов филм ("Симеон Владов влезе в цървулите на Левски"), за първия има Задушница. Това също научихме - на Георги Илиев му викали Главния или Първия. Като на Тодор Живков, за когото също става дума в тия печални страници.

И това показва демократичната същност на вестника - той не крие героите, които няма да влязат в читанките.

Култът към братята Васил и Георги Илиеви е реален, особено в Кюстендил - млади момчета, родени около или след смъртта на братята, наследяват от бащите си пиетета към тези силни мъже, които бяха разбойници, но "помагали на хората". Поводът за "Телеграф" да почете паметта на героите е Черешовата задушница - екип на вестника обикалял гробищата и си записал на кого какво са оставили за бог да прости: "3 вида алкохол за Георги Илиев... Освен вино и уиски на гроба на Георги Илиев бяха поставени узо, айрян, питка, жито и цветя". Безценни сведения, допълнени от данни за последния дом на Иван Тодоров - Доктора, банкера Кюлев и семейство Живкови.

И тук в духа на новата журналистика бихме попитали: какво ли е чувството да обикаляш гробовете на чужди хора, за да описваш състоянието им и какво им оставят на задушница?

"Как се почувствахте, когато ви изпратиха на гробищата с такава задача?"