Резултатите от матурите и изпитите от националното външно оценяване в 4-и и 7-и клас още не са известни, но затова пък сигналите за грешки, некоректно зададени въпроси и други противоречия валят. Наблюдателни родители алармираха за сгрешена задача по математика за 7-и клас, езиковед засече грешка с пълния член в заданието на матурата по български език. Вярно е, че всеки допуска грешки, но пък изпитните варианти се изготвят дълго време, и то от доста експерти, и се очаква да са почти идеални. Както всяка година, и тази не мина без напрежение около съдържанието на самите тестове. Какви спорни моменти видяха в тях ученици, родители и наблюдатели?



НАЦИОНАЛНОТО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ



Дали "вода" пояснява подчиненото изречение, или обратно?



Тази година всеобщото мнение за теста по български език и литература за седмокласниците бе, че той е бил доста по-лесен от миналогодишния. Според преподаватели учениците са се справили добре с текста за водата в митологията, от разбирането на който зависят отговорите им на първите 16 въпроса. Някои са се затруднили с правописа на думата "оттенък", която е трябвало да поправят, тъй като е била изписана с едно "т", други са забравили, че не се пише запетая преди "че", когато то се употребява в словосъчетанието "освен че". Из форумите обаче беше забелязан спорен момент, свързан с 15-и въпрос от изпита. Задачата е била учениците да посочат "коя дума от главното изречение пояснява първото подчинено изречение?". Самото изречение е: "Широко разпространено е почитането на извиращата направо от земните недра вода, която се приема като дар от водни божества, ако заради минералното си съдържание е лековита". Според родители обаче въпросът е зададен некоректно. "Едно не ми стана ясно! Дали думата "вода" пояснява подчиненото определително изречение, или подчиненото определително пояснява "вода"?!!! Доколкото зная, подчинените изречения поясняват думи от главното изречение! Условието на 15-и въпрос, така формулиран, издава не само липса на основни знания по синтаксис, а и методическа непрецизност", споделя гневно дама във "Фейсбук". Според нея е далеч по-уместно условието да бъде: "Коя дума от главното изречение е пояснена от първото подчинено изречение?". От коментара под нейния пост става ясно, че "точно неправилната формулировка на въпросите" е объркала не един седмокласник.



Остроъгълният триъгълник, който се оказа... тъпоъгълен



За грешно поставена задача се заговори и на теста по математика за 7-и клас. Още в деня на изпита родители алармираха, че един от въпросите е бил с подвеждащо условие. Основното объркване е дошло оттам, че в него е описан остроъгълен триъгълник, но със зададените параметри излиза, че триъгълникът е тъпоъгълен. "От 2010 г. насам няма година, в която да няма грешка - дали в изпитните материали за 7-и клас, дали в тези за 12-и клас... На какво учим тези деца? Отделно отношението на самите матури към децата е като към престъпници", възмути се майка на седмокласник. Проф. Николай Николов, зам.-председател на Съюза на математиците, също призна, че по-будните ученици може да се зачудят дали са решили правилно подточка "а" и това да изяде от времето им, макар че според него решението на задачата не страда от този пропуск. "Хора сме, грешим, но апелът ми е задачите да се оглеждат по-внимателно, когато става дума за изпит за толкова много деца", призова той пред "24 часа". Отговорът от МОН бе, че видът на въпросния триъгълник не е обект на задачата, която е поставена на учениците. "Грешката е формална и от нея не зависи решението на задачата", отсече Маня Манева от министерството пред БНР. От думите й се разбра, че тийнейджърите, сгрешили въпросната 24-а задача, няма да бъдат компенсирани. От министерството увериха, че всеки чертеж, независимо от вида на триъгълника, както и правилните разсъждения на учениците, ще бъдат оценени със съответния брой точки.



МАТУРИТЕ



На матурите пък основната новост за зрелостниците т.г. бе разделянето на изпитите на модули. Мярката, чиято цел бе да възпре преписвачите, се оказа спорна откъм изпълнение, тъй като отделните модули не бяха съобразени със сложността на поставените въпроси. Масово дванадесетокласниците се оплакваха, че дори да са приключили по-рано с единия от модулите, е трябвало да изчакат края му, без да могат да използват времето си за следващия по-труден модул. Във "Фейсбук" ученици ядосано коментираха, че са бързали "като ненормални" на втория модул по български език, докато на първия модул по английски език например са си "клатили краката" цял час.

Иначе изпитът по български и литература също бе определен от мнозина зрелостници като доста "приличен". "На този "въпросник" през 1988 г. в нашата гимназия щеше да има 90% пълни шестици", написал е наблюдател из социалните мрежи. Абитуриенти от София споделиха, че са се затруднили повече при граматическата част, докато въпросите за литературните произведения им се сторили по-лесни. Трудно се оказало само разпознаването на Торашко - един от второстепенните героите в разказа "Другоселец" на Йовков. Друг любопитен коментар пък обръща внимание на едно от изреченията, дадено за проверка дали в него има грешка: "Минавайки на път за работа през парка, едно куче внезапно ме нападна". "Обичам подобни изречения. Това е новина. Куче отива на работа и напада човек в парка...", подчертава многозначително форумецът.



Пълен или кратък член?



С грешка в членуването се оказа и последното задание от матурата по български език. Забелязала го е преподавателката от Пловдивския университет доц. Теофана Гайдарова. Съставителите на теста са дали указание: "Аргументативният текст напишете в свитъка за свободните отговори на предвиденото място". (Става дума за текста, който е трябвало да напишат по разказа "Албена" на Йовков.) "В случая в словосъчетанието "аргументативният текст" няма подлог и не следва да се поставя пълен член на определението", коментира Гайдарова пред "Марица". "Банална грешка. Но не би трябвало да е допусната в такъв формат, който проверява точно езикова грамотност и познания по литература", лаконична е преподавателката.



ЧЕТВЪРТОКЛАСНИЦИТЕ



Макар и от друго естество, нелепости имаше и при четвъртокласниците. Невероятно, но факт - родителите трябваше с почуда да установят, че резултатите от националното външно оценяване на учениците в 4-ти клас няма да бъдат оповестени публично в училищата, защото не е предвиден ред за това. Майки и бащи разказаха, че не могат да видят черно на бяло резултатите на децата си, с които от т.г. те могат да кандидатстват за прием в 5-и клас в математическите гимназии. "Класният ръководител на дъщеря ми й е казал нейните резултати, но как да съм сигурен, че това са истинските оценки и тя е запомнила точните цифри?", пита баща на четвъртокласничка от столично училище. Той недоумява как е възможно данните за учениците да не се изнасят публично, за да може всеки родител да прецени има ли шанс детето му да кандидатства в избраната профилирана гимназия след пети клас. Според него по този начин има възможности за манипулиране на данните, до които достъп имат само учителите и директорите. От МОН обясниха пред "Сега", че няма предвиден ред за публично оповестяване на резултатите от изпитите в края на 4-ти клас. За разлика от предните години, когато те са се вписвали като текуща оценка в бележниците на учениците, от т.г. за първи път те ще се записват на гърба на удостоверението за завършен начален етап на основно образование. То е сред документите, които изискват школата за прием на петокласници, заедно със служебна бележка за резултатите на детето от участието му в две олимпиади, определени от съответните училища. На някои места обаче се оказва почти невъзможно въпросните удостоверения да се представят в сроковете за кандидатстване, които са определили съответните школа. В много учебни заведения те се раздават на учениците в края на учебната година - на 30 или 31 май т.г., а подаването на документи за прием е приключило по-рано.