|
| *** |
Ние се оглеждахме:
- Идат ли вече? Кои са? Как изглеждат? Онзи с бермудите ли? Или пък не, този с лъскавия анцуг е?
Обикаляхме ние денонощно около големите сгради, където се вареше и печеше държавното управление, ама отговорът отникъде не идеше. Бяхме там с много голяма надежда - да видим поне отдалече онези могъщи и знаещи хора, които трябваше да управляват страната ни.
- Нали - викахме си, - по време на всяка изборна кампания ни проглушават ушите, че партиите имат десетки кадри и специалисти и стотици знаещи и можещи, които веднага ще оправят страната, трябва само да спечелят изборите и всичко ще е по мед и масло.
- Ама нали рекоха - припомняхме си, - вие гласувайте за нас, другото е лесно. И сега, кво! Къде са големите майстори?
После пресмятахме:
- Първо - изборите минаха и заминаха. Второ - спечелиха властта и седнаха на голямото държавно кормило. Трето - обещанията за светли хоризонти плеснаха с криле и отлетяха.
А по телевизора политиците вече пееха друга песен.
- Значи - викаха те - първо трябва да осигурим сигурността. После щастието. На второ място ще изградим спокойствието на хората и чак тогава ще мислим за доходите. Налага се да мислим и за бъдещето ви, така че малко ще забавим работата по настоящето.
- Но - продължаваха управляващите - нашите кадри са навсякъде. Те могат всичко, те знаят най-много, те ще се справят.
С кадри беше пълно навсякъде, ама бяха нефелни и изпортени.
- Явно - рекохме си ние - тези кадърни и можещи хора не са толкова познати на публиката. Я да отидем ние пред сградата на управлението, да седнем там и да ги видим с очите си. Не може да няма нови качествени и истински специалисти във властта.
Уточнихме всичко и после започнахме да обикаляме по-усърдно около сградите, където втасваше държавното управление. Често си звъняхме по телефоните:
- Как е, идат ли специалистите, идат ли?
- Няма ги! Влизат и излизат разни хора, ама не са онези специалисти.
- Че как ги разбирате, бе! - питаме разтревожени.
- Много бързо излизат! За толкова време, което прекарват вътре, и пакетче семки не можеш да изядеш, какво остава да управляваш и проблеми да решаваш!
- Нищо ново не се вижда! - вика друг. - Но всички стари муцуни от властта са там, гаранция. Тези физиономии ги гледахме по телевизора при предишното управление, и при още по-предишната власт. Едни и същи са! Стоят си там и не помръдват.
- Ясно - викаме си ние. - Нямат никакви нови специалисти във властта и майстори по човешкото щастие. Всичко е пунт и пластика. Пакетиран цветен въздух. Голи обещания и приказки на ангро. Важното беше да яхнат властта и да си я карат, както си знаят! А ние пак хапнахме дръвцето!
Настъпваше дълъг размисъл.
- Има и друго. Като гледаме днешните управниците, едно не става ясно - как ще минат новите можещи и кадърни хора, къде ще си пробият път през тези кордони от стари властници?
- Няма начин! - викахме си. - Няма начин нещо да пробие кордона на властта! Чудим се само защо ние пак се вързахме на всичките тези глупости за млади и кадърни, които ще помогнат на човека, когато дойдат на власт?
- А може би са дошли, а ние не сме ги познали, а?
Но един трезв глас ни връщаше в реалността:
- Я се огледайте, един друг се огледайте и вижте около нас какво е?
Мълчаливо се оглеждахме.
- Забравихте - казваше приятелят ни, - че най-добрият размисъл е предизборният. Ама вие тогава нито мислехте, нито се оглеждахте, нали? И сега ходите по улиците като въртоглави!
Смълчавахме се още повече.