В такива моменти винаги съм пределно откровен:
- Тази ракия сякаш си я изпекъл от ангелски перца!
Комшията за миг ме погледна с нещо като симпатия, пое обратно шишето и също го надигна. Да, зная, че не е културно да се пие от шише, при това на крак, но има ли на това или на друго земно кълбо разумно същество, което да каже, че е по-културно хладилникът ти да е празен?! Е, не става дума за моя, в моя хладилник има лед и кутия преоценени шпроти, за които локални авторитети спорят от коя година са, ала не ми е безразличен и хладилникът на човека до мен, по-точно два етажа под мен, който, след като съответната съпруга взе шестте яйца и търкалото саздърма, опустя като селски площад след събор.
- Най-гадното е, че кой знае откъде събира лед! - изръмжа комшията, а по лицето му играеха демонично отблясъци от лампичката върху обледенената камера.
- А да пием ракия без лед по-сладко ли е? - потърсих доброто в ситуацията.
Думите ми останаха без отзвук. Комшията се огледа, след кратко колебание притвори вратата на хладилника и прошепна:
- Това е работа на руските хакери!
- Кое? - попитах, макар да знаех отговора.
- Хакнали са ми хладилника!
- Ти пък! Те сега бърникат в Катар.
- В извънработно време са налетели! В Катар е страшно, сух режим, затова разпускат тук. Надушили са тройнопрепеченицата!
Тук вече нямах какво да възразя. Такъв еликсир, грижливо изпечен от специално подбрани плодове и мухлясали сладка, няма как да не е привлякъл имперските интереси.
- Първо удариха електромера! - продължи моят човек.
- А, много ги интересува твоят електромер!
- Хакерски иширети! Да ме извадят от равновесие, за да вършеят спокойно из хладилника! Знаеш ли каква сметка за ток дойде!
- Точно пък от руските хакери!
- Беше написана на кирилица! Ако бяха американците, щеше да е с техните заврънтулки! Ако бяха китайците, пак щеше да си личи!
- Да не са били македонците?! - ахнах. - Путин нали ги окрили онзи ден, решили са да завладяват света и са ударили където най боли!
- Те мен никога няма да ме закачат! Баба ми е македонка!
Кимнах мълчаливо. Той отпи и ми даде шишето. Надигнах го омърлушено, а комшията пак отвори вратата на хладилника и претръпнало заразглежда вътре.
- Професионалисти! - каза. - Омели са го така, че август Макрон като дойде, ще го посрещнем с една студена вода!
Изведнъж ми хрумна дръзка теория:
- А да не би това да са били нашите служби?! Цацаров се джафка с разни, за да отвлича вниманието, а в това време ония тихомълком действат!
- От какъв зор?
- Не четеш вестници и затова нямаш един бял косъм, но пък си христоматийно невеж за голямата политика! - укорих го дружески, пък му подадох шишето. - Французинът каза на Бойко, че ще подкрепи влизането на България в чакалнята на еврозоната, но не пое ангажимент за конкретна дата.
- Нашият да не би нещо да не е разбрал? Френски е това, не е туба с минерална вода!
- Всичко е разбрал! Ти обаче сещаш ли се защо няма дата?
Комшията развълнувано отпи, сетне изхъхри:
- Казвай, не ме жали!
- Искат първо да изтрезнеем!
Комшията потръпна:
- Аз предпочитам, докато чакам, да си пийвам! Осмисля времето! Пък който иска да чака в чакалнята, пожалуйста!
Какво да възрази човек на тези думи?! А и нужно ли е да се дърпаме от тази карма? Си ли ти ковач на собственото си щастие, или си сервитьор на същото? Тези и ред други въпроси се породиха в мен, ала останаха без отговор, защото пържените яйца със саздърма бяха готови.
|
|