Планът на генералния директор на БНР Александър Велев да закрие "Радио България", което излъчва в интернет на девет езика, и да го замени с портал на български, английски и руски, предизвика спор дали програмата може и трябва да изпълнява дипломатически задачи и дали времето за спирането й е избрано правилно. Съюзите на българските журналисти, на писателите и на преводачите изпратиха открито писмо до 15 институции, сред които Румен Радев, Бойко Борисов, шефа на медийната комисия в НС Вежди Рашидов, Инспекцията по труда, синдикатите и др. С него те изразяват несъгласието си с "неприемливата идея" на шефа на БНР. Припомня се, че "Радио България" е основано през 1936 г. и че неговата цел е да излъчва официални новини от България, да отстоява външната й политика и да популяризира културата. Трите сдружения искат широк дебат и решение, което да се вземе след "дълбок и отговорен анализ".

"Особено шокиращо е решението на Александър Велев да "отреже" излъчванията на програми на шест европейски езика - испански, френски, немски, гръцки, албански и сръбски - тъкмо в самото навечерие на българското председателство на ЕС. Какво послание отправя България към европейските си партньори, ликвидирайки своя институция, която осъществява междукултурна комуникация и мултиплицира хуманни български и европейски ценности?! Да не говорим, че точно европредседателството е отлична възможност за още по-ефективно изпълнение на мисията на "Радио България" да представя положителния облик на страната пред света", се казва в писмото. Според авторите му излъчванията на балканските езици имат особено голямо "геополитическо значение, защото чрез тях България има уникалния шанс да се превърне във важен дипломатически фактор, прокарващ европейски ценности сред съседните ни народи". "В този контекст "Радио България" е ценен съюзник за всяко българско правителство", се казва в писмото.

Ръководството на БНР изпрати информация до "Сега", че в последната седмица преди затварянето на балканските редакции на 1 юни албанската секция е слушана дневно от 10 до 25 слушатели по целия свят, гръцката - от 18 до 34, сръбската - от 18 до 46, а турската - от 22 до 42 души. Секцията на немски език е посетена за целия май 20 398 пъти, английската - 16 491 пъти и т.н. Шефовете на радиото съобщават още, че издръжката на "Радио България" струва 1 000 000 лв. на година. Според тях разходите са твърде големи спрямо интереса към уеб медията, чиито ефирни честоти са спрени още през 2012 г. "Решението засяга 26 служители, на които е предложено обезщетение от 6 заплати - най-високото възможно според Кодекса на труда. Обявени са и подбори за свободни работни места в други структури", поясняват от "Драган Цанков" 4. "Решението е взето след едногодишен мониторинг и анализ, който показва малък брой посещения на сайта, половината от които са от България. То съответства на тенденциите в целия Европейски съюз за радио и телевизия (EBU) за преминаване на интернет-платформи и редуциране на броя на чуждоезиковите програми. Такава е тенденцията в съпоставими държави като Австрия, Италия, Швейцария, Сърбия, Литва, Латвия и Естония", се казва в отговора.

БНР твърди още, че усилията за реформиране на "Радио България" са насочени към подобряване на присъствието в интернет, чрез създаване на английска и руска версия, както и към подобряване качеството на програмата на турски език. "По отношение на българската диаспора се работи по подобряване на сигнала на "Хоризонт" към Сърбия и Македония, излъчване на дайджест на "Хоризонт" в Молдова и Украйна на български език и предоставяне на дайджест на специално селектирани предавания на БНР на българските радиа зад граница", пишат от радиото. Преди дни Александър Велев заяви по "Хоризонт", че "Радио България" е създадено по време, когато информацията все още се е черпела само от радиото, телевизията и вестниците и когато все още е нямало свободно електронно пространство. "В момента човек, който търси информация за България, може да я намери в много източници", каза още той.

Професионалните сдружения не приемат мотивите на ръководството на БНР. "За своята 81-годишна история "Радио България" е изградило дълбоки традиции, в много страни дори има клубове на неговите приятели. Това, че настоящото ръководство на БНР не е осведомено за популярността на радиото сред чуждестранната аудитория или съзнателно разпространява подвеждаща информация, не говори добре за самото ръководство. Освен това то не се е погрижило и за техническата оптимизация на сайта на БНР и на чуждоезиковите му страници, нито е привело достъпа до продукцията на "Радио България" в съответствие с модерните технологии", смятат от съюзите на журналистите, писателите и преводачите.

"Радио България" е трън в очите на последните няколко ръководства на БНР. И преди Велев много от тях опитваха да правят бюджетни съкращения за негова сметка. Както стана дума, от 2012 г. радиото не разполага с честоти, от м.г. - с редакция на арабски език и т.н. И преди мотивът е бил, че ефектът от създадения продукт не отговаря на размера на издръжката му. Според шефовете на БНР този аргумент казва всичко и нужда от повече дебати очевидно няма. Но в същото време със сигурност е вярно и че от години нито един директор на радиото не е инвестирал нищо в обновлението на чуждите секции и че на тях се гледа като на апендикс, който трябва час по-скоро да се изреже. Така се стига до омагьосан кръг, в който качеството пада постоянно заради незаинтересоваността и враждебното отношение на ръководителите, което пък се използва като аргумент за нови и нови съкращения. А най-жалкото е, че поредната медия в България, която се опитва да предлага обективна информация на аудиторията, е в криза и се налага да уволнява хора. Докато откровено пропагандни издания, в които новините видимо са съобразени с интересите и желанията на политически централи, са в отлична кондиция.

----------ОТ ДРУГ ЪГЪЛ

Липсва стабилно и постоянно финансиране на медиите за българското малцинство в Сърбия.Това заявява генералният ни консул в Ниш Едвин Сугарев на дискусия в сръбския град Димитровград. Той обръща внимание и на проблема с липсата на пространство за публикуване на литературни творби на български език след закриването на списанията "Мост" и "Другарче". "(Не)съвместимостта на журналистическите текстове с нормите на съвременния български език, както и (не)осъществяването на свободата на мнение и редакторска политика на малцинствените медии са други трудности, пред които са изправени сънародниците ни в Западните покрайнини", казва още дипломатът, цитиран от БГНЕС. В дискусията участват представители на ОССЕ и медии от Димитровград, Босилеград и Ниш, сред които радио и телевизия "Цариброд", "Радио Босилеград", уеб порталите "Фар" и "Глас пресс", списание "Бюлетин", ТВ "Кодал", вестник "Ново Братство" и др.