Твърдите бюджети за големите държавни болници едва ли ще отпаднат. Това беше една хипотеза, а не сериозно предложение, обяви авторът на идеята - здравният министър Николай Петров, пред БНТ. Тя дори не е била обсъждана на срещата между МЗ, здравната каса и лекарския съюз миналата седмица, на която се реши парите за болниците да се увеличат от юли, което се очаква да "доведе до малко, макар и временно, спокойствие".

"На това заседание тази хипотеза не беше обсъждана. Говорихме за вариантите с ограничаване на лимита, с 3% резерв, за първо тримесечие, второ тримесечие и постигнахме един добър резултат, но ще оставя на касата и надзора да го съобщят като данни, защото така е по-коректно. За следващата година обаче, когато се прави бюджетът, ще изляза с по-конкретни предложения", каза министър Петров.

По повод оплакванията на болниците от намалени лимити преди седмици министърът обяви, че според него в университетските и областните лечебни заведения не трябва изобщо да има лимити и дори това е начинът да спрат свръххоспитализациите. От частните болници реагираха и обясниха, че по конституция всички юридически субекти са равнопоставени и не е законно за едните да има ограничения, а за другите - не. След това беше решено парите за всички болници да скочат с няколко милиона лева месечно, а средствата да дойдат от традиционното вече преизпълнение на приходите от здравни вноски.

"Ако вноската стане 12%, ще стане социален срив при хората, които коректно си плащат здравните осигуровки. Около 2 милиона български граждани не си плащат здравните осигуровки. Всичко, което касае здравеопазването, се осигурява от все по-намаляващата група хора, които са коректни платци. Нашата система е солидарна. Вдигането на здравните осигуровки ще удари точно тази коректна група", смята Николай Петров. Според него информацията, че държавата е абдикирала от задълженията си да плаща осигуровки, не е съвсем коректна. "Аз също правя подробни проучвания. Тази теза се преекспонира, но трябва финансист да го обясни", отбеляза здравният министър.



НА КОРМИЛОТО

Темите на естонското председателство ще бъдат електронното здравеопазване и антибиотичната резистентност. Темите на нашето председателство, което ще поемем веднага след Естония, пък са затлъстяването при децата и достъпът до лекарствените продукти, каза здравният министър. Става въпрос за лекарствените продукти, които по една или друга причина въобще не достигат до нашия пазар, както и тези, които стъпват, но се реекспортират и съответно са в недостиг, поясни Петров. Ще бъде обсъждан и проблемът с иновативните и изключително скъпи медикаменти, до които също е затруднен достъпът.