Преподавателите в Икономическия университет във Варна получават близо три пъти по-високи заплати от колегите си например в Минно-геоложкия университет. За сериозната ножица в университетските възнаграждения, често в ущърб на вузовете, предлагащи качествено образование, стана ясно на конференция на КНСБ за предизвикателствата пред държавните висши училища у нас.

Данните за средните брутни заплати в държавните университети са към декември 2016 г. Според тях най-високи са възнагражденията в Икономическия университет във Варна - 2061 лв., а най-ниски - в Минно-геоложкия университет (МГУ) в София - 860 лв. УНСС се нарежда на осмо място с 1342 лева средна заплата, а Софийският университет "Св. Климент Охридски", който е лидер по повечето от професионалните направления, в които предлага обучение, е едва на 16-о място - с 1193 лв. средна брутна работна заплата. В класацията се открояват медицинските университети, които заемат второ, трето и четвърто място по възнаграждения. В МУ-София преподавателите получават средно 1995 лв., колегите им от Варна са с 1849 лв., а тези в Пловдив - с 1585 лв.

Анализът показва, че в 4 от държавните висши училища, които подготвят едни от най-търсените кадри - инженерите, средната заплата е под 1000 лева, което се отчита като крайно негативна тенденция за сектора на висшето образование. С най-ниски доходи са работещите в МГУ - 860 лв., в Химикотехнологичния и металургичен университет - 892 лв., в УАСГ - 966 лв., и във Висшето строително училище "Любен Каравелов" - 980 лв.

От КНСБ са разделили 33-те държавни висши училища на 4 групи според броя на студентите и преподавателите и средните заплати в тях. В първата група влизат университети като УНСС, Пловдивският университет, Югозападният университет и Икономическият университет във Варна, в които има относително малко преподаватели, но обучаващи голям брой студенти срещу високо заплащане. Вторият тип висши държавни училища се характеризират с относително много студенти, обучавани от голям брой преподаватели, но с относително ниско заплащане. Сред тях са СУ и Техническият университет в София. Третият тип вузове са с малко студенти, обучавани от малко преподаватели, но при високо заплащане, каквито са например медицинските университети. Всички останали държавни университети са в четвъртия "тип" висши училища, които са с малко студенти и малко преподаватели, но те са с относително средно или ниско ниво за заплащането.