Покрай обвиненията и съмненията дали президентът бил смятал да гушне някой и друг лев от милиарда, предвиден за самолетите "Грипен" или е по-добре друг да гушне някой и друг лев от въпросния милиард, националноотговорно пренасочен към някакво друго хвъркато чудовище, патриотичният градус нещо започна пак да се спихва като спукан балон.

А без патриотичен градус ни остава само алкохолният, за да ни държи в кондиция. Пък в тия жеги - само тоя градус ни липсва, за да гиберясаме. Затова - да спрем да се наливаме със странни шльокавици и новини и се обърнем към безспорно патриотичната класика.

Знаете ли кога е възникнала българската турбовитлова авиация? Не? Значи не сте чели "Под игото". Много преди някой по света да се е сетил, че може да измъдри нещо, което да хвърчи, по нашенско вече са го били измислили. Не вярвате? Ами - отваряме главата с Колчовите вълнения, и още на първата страничка откриваме издайническото изречение - изненаданите от Колчовото втурване в стаята комитетски хора "Помислиха, че е изхвръкнало витлото на бедния слепец".

Нещо да кажете?

Вярно, пропусната е думичката "турбо", но по времето на Дядо Вазов още не е била популярна, та сигурно затова не я е написал - за удобство на читателя.

Е, след това очевидно секретът на летенето е изгубен или откраднат, та други са отнесли лаврите, но ние можем да се гордеем с първи документиран случай на изхвръкнало витло.

Филолозите очевидно не са патриоти, те твърдят, че в случая било ставало дума за бурма, или речено на днешния технически жаргон, болт.

Може и да са прави, винтовете напоследък също имат навика да изхвърчат, да не говорим за бурмите. На сума ти народ, дори на премиера, например, бурмите непрекъснато се развинтват и той само се прекачва от кола на кола, докато ги завинтят обратно.

Някои се притесняват от това явление, но прокуратурата ни успокоява, че било в реда на нещата от време на време някой и друг винт да се поразхлаби и дори да изхвръкне. Такава е местната специфика, не може все да сме натегнати, от време на време може и да поолабваме малко.

И при джантите, и при хората, изхвърчането на бурмата води до известни колебания в праволинейното движение и съмнителен шум. Когато колата поднася на една страна и откъм гумата се чува странно ръмжене, обикновено някой слиза и навива развитото, та да не цопне с колата в някоя канавка.

Когато сънародник поднася на една страна и започва да издава странни звуци и твърдения, свиква пресконференция, та да ги чуят всички.

Ефектът е незабавен, всички започват да бръмчат със същите звуци и твърдения, макар да твърдят, че витлото изобщо не им е изхвърчало. Нали ви казвам, балканска специфика - достатъчно е един да избръмчи и всички избръмчаваме! Бръмчим по радиото, бръмчим по телевизията, по вестниците, по сайтовете, по спирките, по кръчмите, в кухните и дори от тоалетните се чува досадното бръмчене. Някои се изхитрят да бръмчат и насън, та жените им подсвиркват в ушите, за да спрат.

Когато бръмченето стане непоносимо дотам, че вече нищо разумно не може да се чуе сред него, привикват първоизбръмчалия, навиват му бурмите, той тихомълком националноотговорно се извинява на засегнатите и се закротва до следващия път.

А ние продължаваме да си бръмчим - дали по навик, дали от много пренавиване нещо и при нас вече не е наред с витлото, дали винтовете тракат или бурмите хвърчат, казва ли ни някой!

Истината вече не е това, което е! Казват го по телевизията, значи може и да е вярно.