Цяла зима бившата учителка по литература Карамаждракова, пенсионерка от десет години, събираше яйцата на дузината си кокошчици, за да може сега преди Великден да ги продаде и да изкара малко пари. Че нали мъжът й е скован от артрит и почти неподвижен, синът й е без работа и на нея сърцето й се къса, като го гледа как по цял ден меланхолично решава стари кръстословици, като преди това изтрива с гума попълнените нарочно с молив отговори, а дъщеря й е студентка... А пенсиите на нея и на мъжа й са 210 лв. - общо.

Накрая, след като се разбра с една приятелка, която държеше сергия на пазара в Борово, да се присламчи към нея и да продава яйцата си на сергията й, тя напълни догоре голямата върбова кошница, която побра горе-долу всичките събрани яйца, качи се на тролея и потегли към пазара. Успя да се размине с голямата блъсканица и да опази яйцата. Слезе внимателно на спирката, огледа се, пресече благополучно и стъпи на територията на пазара. Сергията на приятелката й беше на другия край.

На пазара беше истинско стълпотворение. Това беше часът на пенсионерите, които се надяваха да открият най-евтините салати; на избягалите от работа чиновнички, които бързаха да се издокарат с пролетни дрешки; на избягали от училище ученици, които се шляеха с битилки бира в ръце. Госпожа Карамаждракова внимателно пристъпваше с пълната си с яйца кошница и благополучно се придвижваше все по-навътре и по-навътре.

За беля, от една от алейките на пазара изскочи колоездач. Пред него тъкмо маневрираше един микробус и за да избегне сблъсъка, колоездачът рязко зави в последния момент вдясно. И попадна право върху кошницата с яйцата на госпожа Карамаждракова. Женицата изпищя, кошницата полетя встрани, падна красиво на земята, а съдържанието й се превърна в омлет.

- Що не гледаш бе! - изкрещя колоездачът, който скочи от колелото и щом видя, че на бабата нищо й няма, се успокои и даде воля на тихия си бяс. Беше младо момче, нахлупило шапка с обърната назад козирка и с гладните и зли очи на хронично безпаричен човек.

Една млада продавачка на банани от най-близката сергия застана на негова страна:

- Ама така де. Плъзнали още от сутринта, старците му със старци, да ги пита човек къде толкова обикалят и скитосват.

Госпожа Карамаждракова не слушаше какво й говорят. Тя се бе навела над натрошените яйца и хлипаше като малко дете.

Изведнъж от върволицата хора, които запълваха алеята и които почти не обърнаха внимание на разигралата се случка, се откъсна набит мъж с оцапан с вар гащиризон и с тесла, затъкната в колана му. Той внимателно клекна до хлипащата госпожа и я прегърна през рамо:

- Госпожо Карамаждракова, какво ви се е случило?

- Ясенчо, ти ли си? Откъде изникна?

- Ами бачкаме наблизо, мажем една къща, та скочих дотук да взема няколко бири.

- Мажеш къща? Най-добрият ми ученик! Какви съчинения пишеше само...

- Живот, какво да правиш? Какво се е случило тук? - попита мъжът. И изведнъж скочи, сграбчи опитващия се да се измъкне колоездач за яката и го сгъна като дюлгерски метър над счупените яйца.

- Ами какво? - отвърна госпожа Карамаждракова. - Това момче ме бутна и яйцата се счупиха.

- Лошо. Но вие хич не се притеснявайте. Той сега ще ги плати всичките. До едно. Все едно ги е купил. Нали бе! - изрева Ясен и натисна главата на велопедиста още по-близо към яйцата.

- Д-д-добре - заекна онзи. - Само че...к-к-колко точно бяха яйцата?

- Колко бяха яйцата, госпожо Карамаждракова? - попита Ясен.

- Колко ли бяха? - вдигна очи към небето бившата литераторка. - Помня, че когато изваждах по 2, по 3, по 4, по 5 или по 6 яйца, в кошницата оставаше 1 яйце, а когато изваждах по 7, в кошницата нищо не оставаше.

- Смятай! - нареди Ясен на велосипедиста. - Че аз, да ти призная, все бягах от часовете по математика, за да ходя да тренирам бокс.