Половината прозорци на заседателната зала гледаха към двора на училището, а другата - към градинката с черквата. Виждаха се деца, свещеници и миряни с кучета. Генералът влезе и всички станаха прави. Постояха така, докато им кимна, и седнаха. И той седна.

На стената без прозорци беше залепена голяма карта на България, в която бяха забодени червени флагчета. Долу, някъде около Егейско море, бяха нахвърляни флагчета и в други цветове, но те явно никога не бяха използвани, защото на картата празни дупчици нямаше. Околовръст имаше залепени снимки на сгради и надпис "Съдебни зали, съдилища и прокуратури". През вратата, без да почука, нахълта млад униформен полицай, застана мирно и погледна генерала в очите.

- Къде пък сега? - почервеня генералът.

- В Симитли, господин генерал! - отговори сержантът.

- В училището ли? - запита с надежда генералът.

- Съвсем не. В съдебната палата, господин генерал! В Симитли училището е закрито от две години и децата ходят да учат в Благоевград, защото разстоянието е 18 километра, а по новия закон за средното образование най-малкото разстояние между две училища трябва да е 20 - и сержантът млъкна, уплашен, че се е разприказвал.

Генералът стана, отиде до картата и с точен замах забоде червено флагче в кръгчето, очертаващо Симитли. Явно беше ходил там, защото дори не се взря. Силата, с която го нахака, беше такава, че прозорците към черквата издрънчаха. Беше му писнало - двайсет и седмата съдебна палата, заплашена с бомба!

В началото, някъде докъм десетата, всички си мислеха, че това е някой луд, който със страшна скорост обикаля страната и звъни по телефоните. После, към петнайстата, се сетиха, че лудият може да се обажда от едно и също място, където има уличен телефон с фонокарта. Но след двайстата (първата и последната, която разкриха досега) - любовникът на чистачката в съдебната палата в Павликени беше имал неблагоразумието да позвъни от собственото си легло, където се търкаляше с чистачката,и на нея не й се ходеше на работа - разбраха, че извършителите явно са много, различно мотивирани и трудно ще ги заловят. Прегледът на насрочените за тези дни дела не ги доведе доникъде - разводи, издръжки, делби, кражби, рекети, какво ли не... Имаха си основания хората да заплашват. "Ех, ако ме питаха мен, така бих ги закрил всичките тия палати, размечта се генералът. Или поне веднъж да се бяха обадили в Конституционния съд, за броени минути щях да ги заловя и имунитетът им даже нямаше да ги спаси..."

Полицаят още стоеше до вратата.

- Какво още? - изрева генералът.

Сержантът отиде до него и нещо му пошепна. Генералът взе едно зелено флагче и го забоде някъде около полите на Витоша. Присъстващите се притесниха - там имаше десетки баровски къщи. Генералът усети тревогата им и се усмихна:

- Споко. Заплахата е за взривяване на автобус 280. Някакъв студент е поискал въобще да се отменят билетите! Хванали са го в самия рейс с джиесем в ръка. Хайде, честито и хаирлия да е.

Всички въздъхнаха с облекчение.