В хубаво време обичам да се разхождам по протести. Хора, знамена, понякога - музика, песни и кебапчета, човек може да си попсува на воля, без на някого да му направи лошо впечатление, да научи от псуващите край него много нови думи и словосъчетания, изобщо - социален живот. После - биричка с нови познати и съмишленици, защитници на природата, котките, китовете, правата, или каквото там е на дневен ред.

Изглежда не само на мен ми допада тоя живот - все по-често вместо нови познати срещам стари, с които вече съм пил, пял и зъбил на тирана - враг на природата, котките, китовете, правата, или каквото там е на дневен ред.

Стой, сине майчин, казвам на един, ти нали вчера защитаваше котките и правото им на свободно мигриране в междублоковите пространства, защо днес си в редиците на защитниците на бездомните кучета и борците против дискриминацията им от страна на национално безотговорното правителство? А синът майчин мига и казва - аз тая седмица еволюирах, преживях катарзис и от днес съм кучелюб и кучезащитник. Искаме точна сметка къде отиват белите бъбреци от кастрираните кучета и не ги ли продават на черно в сивия сектор на икономиката по морето за агнешки.

На пребоядисването сега така ли му казват, продължавам аз с идеята, че ще го засрамя, а то ми отвръща, че това не било пребоядисване, а ребрандиране, той си е същият, килограмите и убежденията са му същите, само цветът е променен според сезонната разпродажба.

На какво разпродажба, бе, ядосвам се, на съвест и убеждения ли, а той вдига рамене и казва, че всяко лято заради тежките климатични условия има промоции и разпродажби - безплатен транспорт до локации с граждански вълнения, прерастващи в малки сбивания, като екстра - сандвичи и минерална вода, готови напечатани лозунги за издигане и знамена с по-здрави дръжки за размахване.

Да те рембрандират знаеш ли кои - продължавам, а той ми казва, че съм неграмотник и Рембранд нямал нищо общо със съвременните политически движения и неговите лични убеждения като цяло и ако искам да знам, хората се ребрандират постоянно, за да поддържат пазарния и медиен интерес към себе си и гражданското общество.

Извадих бележниче да си запиша новата дума и веднага ме наобиколиха някакви други, ама много яки, направо ребрандарталци. Кво пишеш там по най-провокационен начин, пита единият, аз му обяснявам, че се образовам и уча нови думи, а той ми обеща, ако не се разкарам моменталически, да ми създаде всичките проблеми, които си търся, в смисъл, да ме тунингова така, че и майка ми да не може да ме познае.

Момент, казвам, преди да се запозная със съдържанието на тая нова за мен дума, може ли да вникна малко в съдържанието на първата. Ако вчера обичахте защитниците на унизените и оскърбените, а днес защитавате унизителите и оскърбителите, значи това е само ребрандиране? Или - щом миналата година хвърляхте камъни по едните, а тая - по другите - това пак си е ребрандиране според времето и поръчката? Най-общо казано, ако вчера сте били сини, днес - червени, а утре - кафяви, в обозримо бъдеще - шарени като дъгата, е само ребрандиране без никакви други разлики, правилно ли съм разбрал?

Изглежда съм разбрал правилно, защото ребрандарталците, без да питат кого наричам шарен, се събраха и се заеха да ме тунинговат, в смисъл, да ми променят външния вид по начин, който да им харесва повече.

Седя си сега в кухнята, гледам залепената на стената страница от списание - някакъв язди червен кон - много ми харесваше, че конят е червен, такава порода из нашия комплекс не се въди, та гледам с тунингованото си ляво око картината и виждам, че конят вече е зелен. Изглежда са се престарали с тунинговането.

Как пък не ги попитах за имената - сега поне щях да знам кой ребрандира коня ми зелен!