Мина Милева и Весела Казакова се отзоваха на поканата ми за разговор, след като гледах "Звярът е още жив" първо по БНТ, после и в G-8 на ул. "Гладстон". И в момента се прожектира там. Мина е аниматор, Весела е известна актриса. Двете са от поколението на 40-годишните. От 20 години Мина живее и работи като аниматор в Лондон. През 2013 г. филмът им "Чичо Тони, тримата глупаци и ДС" предизвика ожесточени дискусии най-вече в средите на аниматорите ветерани, които не се съгласиха с техния прочит на миналото им през съдбата на низвергнатия Антоний Траянов. Чичо Тони е имал ключова роля за създаването на "Тримата глупаци", но поради неблагонадежден произход е държан в сянка. В разговора ни се включи и Христо Комарницки, който също е работил като аниматор. Той все още не е гледал "Звяра". През фикционалния разговор на внучката Мина с дядо й за неговото минало на горянин и дългогодишен политзатворник след 1949 г. (изпълняван като глас от Руси Чанев) авторките разказват и за прехода, и за случващото се в последните години у нас и за заблудите на левите движения на Запад. Работили са по филма няколко години. Премиерата му бе през 2016 г. Излъчването на "Звяра" преди месец по БНТ предизвика бурни реакции във "Фейсбук". Левите се възмутиха и обвиниха БНТ, че няма право да финансира такива филми с парите на данъкоплатците. От авторките научавам, че БНТ няма финансово участие, а е предоставила само архива си. Което също не е станало лесно. Филмът е финансиран с пари от ЕС. Мина и Весела са впечатлени от работата на Комисията по досиетата. Там вече има и дигитализиран архив на разпитите на ДС, тъй като през 80-те години са записвани и на видео. Във филма се появява документален откъс, в който следователят Ангел Александров (свързан с Ахмед Доган и по-късно с Делян Пеевски) разпитва дисидента Петър Манолов.



- Мина, Весела, вие сте особени документалистки. Историите и в двата ви филма "Чичо Тони" и "Звярът е още жив" са пряко свързани с личния ви живот. Аниматорът Антоний Траянов е бил учител на Мина, а главният герой в "Звяра" - Антон Милев, е дядо на Мина. Личната мотивация на Мина в "Звяра" е ясна. Весела, каква е твоята?

Весела: Чичо Тони беше и мой учител. Научи ме на актьорско майсторство - как да ценя жеста, секундата. А "Звярът" е порив за справедливост. Докато го снимахме, плаках повече от Мина.

Мина: Да, така беше, докато четяхме документите в Комисията по досиетата. Весела ми обра мъката.

Весела: Не мога да си обясня защо приех всичко толкова емоционално.

- Т.е. нямаш подобна семейна история?

Весела: Имало е доноси срещу майка ми, свидетел съм на разни гадории, но първо много не се е коментирало пред мен, както и в семейството на Мина. Но смятам, че онова време и неговите несправедливости не бива да бъдат отминавани с мълчание. Родителите ми не са бити по затворите, нито дядовците ми са лежали в Белене. Факт е, че много ме вълнува тази тема и се карам яростно с разни хора, които пропагандират лявото. Даже понякога съм по-крайна от Мина.

- Първото заглавие на филма е "Вашият комунизъм не е нашият комунизъм", което се променя, когато виждате как е озаглавена ДС разработката за дядото на Мина "Звяр"...

Весела: Да, всяко представяне на проекта ни в чужбина, докато търсехме финансиране, започваше с това - вашият комунизъм не е нашият комунизъм. За 5-6 години обиколихме цяла Европа. Така се действа в киното. Ходиш по фестивалите. Там има форуми, имат каталози с проектите на филмите. През 2009 г. за първи път представихме проекта в Загреб на престижния фестивал за документално кино. Шефът на австрийската телевизия беше председател на журито - Франц Грабнер. Много уважаван човек в документалните среди. В момента има и учредена награда на негово име.

Мина: Но Грабнер тогава попита: "Защо ни занимавате сега с този комунизъм?! Той беше отдавна." Отвърнах му: "Той сега е във вашите страни." Дори не се усетих как ми излезе от устата. И изведнъж цяла група сърби, които бяха в залата, започнаха да скандират: "Бугарки, бугарки!" Защото съм възразила на колоса Франц Грабнер. А аз тогава не го знаех. После, като ме срещнеше в коридорите на фестивала, ми обръщаше гръб.

Весела: Нито една телевизия не искаше да говори с нас. Ние се стреснахме. Това беше началото на продуцентската ни компания "Активист 38". Нямахме нищо зад гърба си. Да, аз като актриса имам ролите си. Тя като аниматор имаше биография, но нямахме нищо направено в документалистиката. И ни казаха: ние този "Звяр" въобще не го разбираме. Някакви анимации, някакви неясни неща. Какво искате да ни кажете за социализма? И отхвърлиха проекта. Тогава Мина каза: "Как ще се борим? Как ще убедим хората, че този филм ще се хареса?" И аз й отвърнах, че първо трябва да сме търпеливи. И второ - да ги изненадаме. Да отворим вратата с ритник. Така ще ни запомнят!

- Когато дядото на Мина решава да сътрудничи на ДС, той вече е в затвора заради горянството. И там пише дълги икономически анализи по заповед на ДС. (След 4 анализа ДС се отказва от сътрудничеството на Антон Милев и го сваля от отчет като агент. Той продължава да лежи по затворите, вкл. и в Белене). Откъде е получавал статистическите данни?

Мина: Давали са му чуждестранна литература. Дядо знаеше езици, използвали са го за някакъв вид филтрация на икономически данни.

- Осъден е първоначално на 21 месеца в единична килия, защото е опасен политзатворник и може да повлияе на останалите...Той е свещеник, през 20-те години на XX век става комунист, след атентата 1925 г. се отказва от комунизма, през 1948 г. става горянин...

Весела: Мина прочете много внимателно досието. Мислеше си, че знае много за дядо си, но откри, че той е много по-пъстър. Той не е единствено антикомунист и герой, той е мислещ човек. Отказва се от едно, после приема друго. При него има движение и като открихме досието, си казахме: тук има филм.

Мина: Свещениците тогава са били по-напред, по-образовани. А той след това отрича и църквата. Това е друга негова еволюция. Бях малка, като ми каза: "Христос? Глупости. Това е толкова скучно и схоластично." Защото аз го питах: "Ти си бил поп, кой е този Исус?" А той: "Тъпотия. Библията е толкова дебела и демагогска. Особено Новият завет. Я по-добре да почнем гръцките митове."

- Т.е. той си отива като напълно разочарован от всичко. Така ли?

Мина: О, не. Беше си свежарка.

Весела: Той е бил много жилав. За разлика от децата си. Всъщност машината съсипва следващото поколение.

Мина: Чичо ми - неговият син, почина в резултат на травмите от побоищата в Белене. Беше вече на свобода, но умря сравнително млад. Чичо го арестуват, бил е на 18 г., когато арестуват и баща му. Дядо тогава е на 50 години. Което също е показателно - да решиш на тази възраст да се опълчиш. Цялото семейство му казва: не си на двайсет да се бунтуваш! Аз никога не бих съдила човек, ако е агент на ДС.

- Смятам, че поне в морален аспект има такива, които трябва да бъдат съдени. Натегачите на системата.

Весела: Натегачите са много особена порода, която пак доминира. В нашето поколение натегачеството е сериозно. Става дума за икономическо натегачество.

Мина : Времената са такива. В Англия наблюдавам същата тенденция.

Весела: Мисля, че да си борбен не означава да не си човечен. Бъди борбен и бъди добър човек. Когато си конформист, не си добър човек. Напротив - ти си слагач и най-вече вредиш на себе си. Ти си подмазвач. Мразя подмазвачите.

- Във филма акцентирате, че бунтът на горяните след Втората световна война е първият срещу комунистическата диктатура в Източна Европа. Посочвате, че горяните са били 300 000. Струва ми се преувеличено.

Мина: Ползвали сме изследвания. 300 000 не са само въоръжените групи, които са хванали Балкана, а и техните ятаци. Имали са много добре развита мрежа. Но и историите от моето семейство потвърждават, че много хора са участвали. Разговаряхме с горяни и те разказваха за голяма подкрепа. Примерно на един горянин са помагали 20 души.

Весела: Те са били малки групи из цялата страна и като нямат връзка помежду си, са били обречени на унищожение. Те наистина са си мислили, че имат подкрепата на Запада. Което се оказва, че не е така.

- Т.е. горяните са първите излъгани, след това унгарците 1956 г.

Мина: Балтийците също са много лъгани, че ще има подкрепление, че ги чакат. Но е много интересно да се хванат толкова хора, не могат да са такива глупаци, има ли са надежда за подкрепа. Смятали са, че ще успеят за няколко месеца, взели са им земята и те хващат гората.

Весела: Но фактът е, че горянското движение е предадено от Запада.

- Как решихте въпроса с документите на ДС? От една страна, ДС е чудовище, от друга - съдим за миналото си - особено за 50-те години, предимно по архивите, оставени от нея. Като ги приемаме за достоверни. Това, срещу което се противопоставям, е публикуването на списъци с имената на хора, попаднали в ДС по различни причини. Вкарването им в общ кюп го смятам за болшевизъм. Имахте ли подобни съмнения и как ги разрешихте?

Мина: Аз пък мисля точно обратното. Всички агенти трябва да бъдат извадени и оттам да започне дискусията. След това да се направят полутоновете и нюансите. Много добри приятели бяхме и с Тодор Колев, и с Петко Бочаров - агенти на ДС. Въобще нямаме толкова крайно мнение. Както видяхте във филма, и дядо в един момент става агент. Това още го укривам от баща ми. Той е много възрастен вече и не знам как ще го приеме. Не е гледал филма. За него баща му е герой, но се оказва, че не е чак толкова герой. Но ДС няма как да я отричаме, тя е факт. Много хубави примери има от другите страни - Чехия, Полша, Германия.

Хр. Комарницки: Но това там се случи преди 25 г. А тук първо прочистиха архивите...

Мина: И това е важно да се казва, че най-опасните хора са скрити.

Комарницки: Но и голяма част от агентите са всъщност жертви, а най-зловещите фигури продължават да стоят в сянка.

Мина: Но дори и за онези, на които досиетата са изгорени, все още има някакви следи за връзките им с ДС. Например досието на Доньо Донев беше унищожено в по-голямата си част. Но за негово нещастие е останало нещо, което излезе наяве. (Донесение за кумеца му.)

- В "Звяра" се занимавате и с новите продукти на ДС. Хора, които през 80-те години на XX век са били деца, но в годините на прехода се оказват свързани с бившите служби. Споменавате случая "Пеевски". Бях шокирана не защото фактите, които показвате, не са вече публично известни, а защото за първи път ги видях в документален филм, при това показан по БНТ. Бившият следовател от ДС Ангел Александров, гръцкият магнат Сократис Кокалис - неговите опекуни. Показвате актуалните ректори на ВУЗ, които в по-голямата си част също са свързани с ДС. Но не обръщате внимание например на Бойко Борисов. Няма данни да е свързан с ДС, но неговите контакти и дейност, преди да влезе в политиката, са също любопитни. Защо?

Весела: Някак си филмът не можеше да го поеме и него. В един момент стана многотия. А и филма го заснехме по време на управлението на Орешарски. Това беше и директната му връзка с протестите, които също са показани във филма. Ако филмът беше само за българска публика, вероятно е можело да се занимаем и с Борисов, и с Костов. Филмът се занимава и с репликата на Станишев "трудната ситуация иска нестандартно решение", с която оправдава назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС. Затова се фиксирахме в няколко епизода и на Пеевски.

- Но не може да се излезе от контекста, когато се гледа филмът. Сега на власт е Борисов...

Весела: Да, в дискусиите след прожекциите ни питат: А защо нападате само левите?

Мина: Едно момче каза: "Защо само БСП нападате. То не е само БСП. И ГЕРБ са виновни, и СДС"... Оказа се, че момчето е на 28 години. И му отвърнах - съжалявам, но само БСП е виновна. Другите са следствие. Вторични са. А младите не си дават сметка кое дойде първо.

Комарницки: Много е интересна ролята на Запада. Както е лъгал горяните, сега не е по-различно.

Весела: На Запад изобщо не ги интересува какво се случва тук.

Мина: Дори не става дума само за България, става дума за цяла Източна Европа. Не се интересуват. В момента малката сладка европейска демокрацийка започва да се свива.

Весела: Реакциите за филма на Запад бяха много интересни. Страшни дебати. Дискусиите са толкова разгорещени, колкото и тук. И го отчитам за голям успех.

Комарницки: А разбират ли филма?

Весела: Да. Първо го разбират, а после плачат, после говорят. Едно момиче в Холандия даже ни се извини от името на родината си. Каза: "Чувствам се виновна, че не ви подаваме ръка, ние не знаем нищо за вас. За нас България е място, в което е по-добре да не се ходи, там ще ни оберат, живели в някакъв комунизъм. За първи път разбираме как живеете, кои сте вие."

- И до днес нито политиците, нито историците са разрешили спора може ли комунизмът в Източна Европа да се сравнява с нацизма и трябва ли декомунизацията да повтаря денацификацията.

Мина: Въпросът е, че след нацизма в Германия има покаяние, а тук - не.

Весела: След прожекция на "Звяра" пред млади леви от "Диверсия" (интернет платформа за лява публицистика) казах, че комунизмът може да бъде сравнен с нацизма, дори го надминава по броя на жертвите, и стана страшно.

Мина: "Диверсия" са млади социалисти, учили в Сорбоната, Голдсмит колидж. Пристигат изтупани с кадифени сака и скъпи велурени обувки. Весела казва на единия: "Ти що не си обуеш хипарски джапанки и така да ми продаваш леви идеи? Вашите с какви пари са те пратили в Голдсмит?" "О, приятелката ми работи в колцентър", казва той. И Весела му отвръща: "Но тя нали има избор?! Може да напусне колцентъра. Спри да пискаш! Ако иска, може в Африка да отиде да живее." Един англичанин сега, като протест срещу високите наеми, си построи къщичка на дърво. Никой не го спира. Като иска, да живее така.

Весела: Вървяхме по един мост в Прага, след като бяхме представили проекта за филма, и тогава взехме решението аз да бъда Мина във филма. Аз да разказвам. Вървя и почти плача: "Мина, моля ти се, това е твоята история! Ти трябва да я разкажеш". А Мина отговаря: "Виж какво, не е въпрос дали аз ще го разкажа. Въпросът е, че едно поколение се обръща към предходното. Ти си човекът! Ти имаш характер." И се съгласих. Защото не е въпросът, че съм актриса и знам как да се държа пред камера. Филмът е документален. Аз съм себе си в него. Мина е по-сдържана. Тя е друг тип характер. Аз скачам и съм готова да се бия, а Мина мълчи, мълчи, но само една нейна реплика кара хората да замръзнат.

Мина: При обсъждането на проекта по фестивалите не даваха дума да се издума срещу комунизма. В Прага форумът беше много мощен - най-важният за източноевропейското кино. Проектът вече се казваше "Звярът е още жив". Презентацията беше доста стресираща. Всеки проект по 7 минути. После сядат на една маса едни умници и ни обясняват какво искаме да кажем. Нас ни изядоха. Всичките бяха леви - французите, испанците - как смеете - СИРИЗА, "Подемос", дъра-бъра. Маркс не бива да се пипа. Питат: "Ама вие нямахте ли комунизъм?" Не, ние имахме социализъм. И аз съм живяла по времето на соца. После трябваше да дойде комунизмът и нямаше да има пари.

Комарницки: Това не ви ли е проблем, че там, където живеете, интелигенцията е преобладаващо лява? Младите се увличат по Корбин?

Мина: Проблем е. Тежки разправии сме имали. Изпокарвала съм се с близки приятели. Един финландец каза: "Що не си седите във вашето село, а идвате при нас?! Занимавайте се с вашия дядо, нас какво ни интересува?" Отвръщам му: "Аз ли съм селянка? От 20 години живея в Лондон." Цялата ни свада я слуша представителят на ZDF - германската обществена телевизия, Мартин Пийпер, на когото всички се мазньорят, защото ZDF дава най-големите пари в киното в Европа.

Весела: Те говорят, говорят срещу проекта. Като в другарски съд. А Мина само ме рита под масата: спокойно, знам какво да им кажа. И изведнъж се намесва: когато не искаме да нападаме една идеология, тогава да не нападаме и исляма! И всички млъкнаха. И тогава Пийпер каза: "Защо не оставите момичетата да видим себе си през техните очи?!" Изведнъж разговорът се обърна - останалите почнаха да ни дават визитни картички и да ни тупат по рамото - страхотен филм. И все още ни питат: "Добре, вие каква надежда оставяте у хората? Убивате лявото! Ние какво да правим?" Във филма на сбирка на марксисти британец казва: "Искам да стъпя някой ден в музея на капитализма." И всички пляскат въодушевени. А Славомир Жижек (известен словенски философ) му отвръща: "Чакай малко! Вече съм бил в много музеи на комунизма. А на капитализма все още няма". Прескочихме историческите етапи. Жижек отваря очите на западните леви. Той, който се води комунист. Има много силно присъствие. Казва три изречения във филма, но се запомнят. Даже е опасно да се слага във филм от драматургична гледна точка, защото засмуква цялото внимание на публиката

Весела: Последният спор, в който участвах, беше с 20-годишни зрители. И им казвам: "Аз не искам да бъда равна. Не искам да съм равна с никого!" А те ми бяха фенове. И се уплашиха, помислиха, че са ме обидили. А аз им се моля - не ми вадете мухлясалите лозунги. Не искам. И те: "Добре, добре, не си равна." Аз: "Нека да бъдем различни, такива каквито сме. Не искам равнис и мирно." Но те не са го живели и не могат да го разберат.

Комарницки: Но нямате ли усещането, че се борите с духове, с призраци?

Мина: Абсолютно, затова повече няма да се занимаваме с това. Снимаме игрален филм. Комедия за котка.

Весела: Тя като каже: спираме, това е пак провокация!