Работодатели, които дължат възнаграждения и обезщетения на работниците си, няма да могат да участват в процедури по обществени поръчки като изпълнители и подизпълнители. В Кодекса на труда ще се предостави допълнителна защита на правата на работниците и служители в случаите, когато не им се изплащат трудовите възнаграждения и обезщетения. Главната инспекция на труда пък ще получи допълнителни контролни функции - за създаване на бърза писта за работниците да се снабдяват с изпълнителен лист срещу некоректните работодатели, по думите на омбудсмана Мая Манолова.

Около тези мерки са се обединили депутати от всички парламентарни сили, стана ясно вчера при приемането на доклад на временната комисия за проучване на случаите на неизплатени заплати. Гарант за промените стана и премиерът Бойко Борисов, който сутринта е имал работна среща с Манолова. Омбудсманът е инициатор за пакета от законодателни мерки срещу проблема. От данни, съобщени в пленарната зала, стана ясно, че най-големият брой предприятия със забавени трудови възнаграждения на работниците е в търговията, тъй като там оперират и най-много стопански субекти. Там неизплатените заплати за периода 2012-2016 г. са 3.432 млн. лв.

Предложенията на комисията ще бъдат внесени като общ законопроект от всички политически сили в НС. Манолова обаче не е доволна, че 2 месеца - практически цяла парламентарна сесия, бяха загубени и тепърва ще се пишат промени. Тя се оплака, че някои от най-важните й предложения няма да намерят място в общата инициатива - за забрана на работодатели да прехвърлят фирми на клошари, без да са заплатили дължимите заплати на своите работници, както и за начина, по който ще функционира фонда за гарантиране на вземанията на работници при несъстоятелност на техния работодател.