Двуезичен каталог, представящ последния проект на Музея на социалистическото изкуство - "Митологеми на героичното", беше представен от куратора на изложбата Николай Ущавалийски. Експозицията заема залите на филиала на Националната галерия от месец май и ще продължи до ноември. Тя включва 60 произведения на живописта и графиката от известни български автори, които показват различни проявления на образа на героя борец.

"Задачата ни е да покажем периода и епохата чрез изкуството - казва Николай Ущавалийски. - Социализмът и въобще тоталитарните форми на управление използват категорията на героя, може да се каже, като компенсаторна функция. Защото колкото повече идеите обхващат целия обществен и политически живот на една страна, толкова повече се проявява това несъответствие между цели, намерения и действителност".

Показаните произведения разкриват богатия спектър от емоционално-психологически състояния, в които се изявява темата за героичното, видяна в поетична, романтична или патетична светлина. Изложбата включва творби на живописта и графиката от Илия Петров, Стоян Венев, Стоян Сотиров, Ненко Балкански, Никола Мирчев, Марко Бехар, Христо Нейков, Тодор Панайотов и др. Въпреки че сюжетите са заимствани от идеологическата тематика на времето, творческият почерк на авторите и стиловите им специфики ги открояват като майстори в техниките, в които се изявяват.

В първите няколко години след 9 септември 1944 г. и настъпилата политическа, икономическа и социална промяна в България на изкуството са наложени пропагандни функции, с които творците са задължени да се съобразяват. Една от най-важните теми става революционната. Тя пресъздава и прославя важни факти и събития от дейността на левите прогресивни сили в българското общество, сред които са Септемврийското въстание от 1923 г., нелегалната антифашистка борба, партизанското движение и събитията около 9 септември 1944 г. Героят е специфична образна категория и една от централните митологеми в изкуството на социализма, натоварено със задачата да създава идеализирани обекти и модели за подражание. В скалата на ценностите влизат морално-етични категории като смелост, решителност, жертвоготовност, себеотрицание и подвиг в името на идеала за свобода. Внимателният прочит на произведенията в текущата изложба разкрива политическия климат на времето, в което са създадени. През периода на култа към Сталин се създават композиции на партизанска тематика и портрети на дейци на революционното движение, в които акцентът е поставен върху външно-илюстративната страна на събитията и личностите. Унифицирането на художествения метод води до размиване на личния авторски почерк и масово възпроизводство на картини-шаблони с предварително зададени идейно-съдържателни и стилово-пластични рамки. След Априлския пленум на БКП през 1956 г. българското изкуство постепенно се освобождава от ограничаващите догми на социалистическия реализъм. Настъпилата реабилитация на личната гражданска и творческа позиция и завръщането към същностните измерения на художествения процес намират израз и в тълкуването на революционната тема. Именно през този период се създават най-значимите образци, които бележат и някои от високите постижения в българското изкуство.