Пърчовци бе потънало в пролетни води току до прозорците, нямаше и ток, та старците трети ден седяха вкъщи на свещи.

- Гунеее, - рече загледан към мътното море дедо Цоко, - все едно сме Робинзоновци на самотен остров!

- Па, щом викаш! - вдигна рамене баба Гуна.

- Мисла да си спретнем по стар робинзонски обичай една табличка: "Добро" и "Лоше". С кое да почнем?

- Па с "лоше", че после "доброто" да го пребори!

- Лоше е, че си останааме само с Ласко, окъсниеме да си имаме поне още пет-шестина деца, та да земем големи детски надбавки!

- Що, бе, хрантутнико държавни, пенцеата да ти не е малко! Виж, жалко, че не ни водат безработни, що щеха да ни мумифицират в чистачи - цел живот съм си мечтала за оранджева роба! И че си немаме веке зъби, а иначе щеше да ни огрева по една безплатна пломба годишно, кой като назе!

- Лоше е, че са бават да подменат азбукето с латиница, та да изучим и ние чужд език. Че нема да ма мобилизират за Ирак, да вида и я свет! Че нема откъде да са сдобием с неко дрога, та да кажат нещо и за назе по телевизора, и че си немаме у село гей-клубове, та сме си ептен омръзнали, бабичкооо!...

- А стига "лоше"! Да гледаме по-позитивно! Дай сеги и манко "добро"!

- Най-добро е, че не могат да ни закрепостат от "Топло-фикция"! Че не може да ни умери случаен куршум, що не одим ни на кръчма, ни на кафене! Добро е, че вече не могат да та отвлекат, Гуне, че да клечиш на некое шосе къде Европа, луд късмет извади!

- Ми то кой да ма види у тоа пущиняк, като съм са загробила с тебе!... Мене ако питаш, добро е, че не може да ни пипне контрольорска хайка, що си немаме рейс и за цяр, преду девет годин за последно минаваше едно автобусче, после с единствения превоз, останал у село от омразнея татолитаризъм, комбайната, Мичка Общата избега с неги!

- Ма сеги е водеща ТВ-шоу, та си я гледаме! Виж, комбайната ни са чу, ни са видя. Добро а, че не може да ни са напъхат терористе у театъра, що читалището е затворено от Демокрацеята во веки веков, амин! Не ползваме всекакви глезотии, като "Екс-мазо", та никогиж нема да са нагълтаме с менте! Немаме автонобил, не моа ни гръмнат с динамит! Немаме и кво да ни краднат! Добро е, че не сакаме да одим у Америка, да речем, що можеше да не ни допущат след интервюто да заминем, та после да опищим орталъка за нарушени хум. права и за изгубени 100 "гущера"!

- Радвай са, че веке имаме право на избор и равен старт! Че ше влеземе у НАТО и ЕС като едно нищо! Що сме изпълниле нарежданеата у срок - е те, първа и втора атомни бомби ги закриеме за ЧНГ! И ни остават некви 400 дни, за да ни оправат окончателно! Като едно нищо ше го доживеем!

- Абцелютно като нищо!

- Па може да си осъмнем и пак у царство неко ден, те ората предлагат!

- Ей, все ше дойде и нашият кораб, да си ни откара! - грейна в тиха усмивка старецът.

- У, виж кво пропущиеме, зло да ги забрави, добро а, че са ни живи и здрави ромляните, та ше има кой да ни закопа! Я си представи, че требва да ни копат дедо Цало и дедо Пеко?! И е замръзнало като сеги! - ухили се баба Гуна.

- Па оно други не останаа! - разкикоти се и дедо Цоко и двамата избухнаха в смях. Ама си се посмяха - до сълзи! Голям джумбуш падна.