Според Валери Симеонов етническо напрежение в България има, според Сотир Цацаров напрежението не било етническо, но в циганските махали на престъпленията и административните нарушения се гледа "една идея по-снизходително". Как така проблемът витае в циганските махали, но изобщо не е етнически, не ни е по силите да обясним. И от наказателно право не разбираме, но предполагаме, че в Наказателния кодекс липсва описание на "една идея по-снизходително" отношение.

Както и да е. Мисълта ни е, че държавните мъже и жени очевидно не се справят с етническия проблем, който не е етнически, затова ще дадем едно предложение в духа на Джонатан Суифт и Даниел Дефо.

Първо ще дадем примерите на Дефо и Суифт, после и нашето предложение.

През 1702 г. Даниел Дефо пише памфлета "Най-бързият начин да се справим с дисентърите" (Shortest Way with the Dissenters). Дисентърите (от латински - несъгласните) са нещо като религиозни дисиденти - така наричали в Англия тези, които се отклонявали от правата англиканска вяра и установения ред.

Памфлетът бил написан в стила на консервативните публикации - приписвал на дисентърите всякакви политически, исторически и други грехове, обяснявал, че те заплашват самото съществуване на англиканската църква и призовавал за разправа. Първоначално памфлетът бил възприет като чиста монета и авторът дори получавал поздравления за позицията си. Впоследствие все пак се установило, че това е сатира и Дефо бил хвърлен в затвора, после привързан на Позорния стълб, а по-късно бил освободен под условие, че ще изпълнява тайни задачки-закачки на правителството, казано по нашему - да стане ченге :)

Джонатан Суифт пък написал памфлета "Скромно предложение" (A Modest Proposal). Цялото заглавие на това забележително произведение гласи - "Скромно предложение: как да направим така, че децата на бедняците в Ирландия да не са в тежест на своите родители и своята родина, а напротив, да бъдат полезни за обществото".

Както виждате - това е съвсем по нашата тема с етническото напрежение, което не е точно етническо, защото има дълбоки социални корени, пуснати в циганските махали.

Джонатан Суифт в това съчинение със загрижен тон дава хуманното предложение бедните ирландски дечица да се готвят и да се предлагат в ресторантите на висшето английско общество. От крехко едногодишно дете става прекрасно рагу или фрикасе, уверява Суифт. В този памфлет има и прекрасни патриотични редове:

"...Нека научим гражданите на любов към Родината - любов, която все не достига и не достига, и по това именно ние се различаваме даже от лапландците и племето топинамбу; да сложим край на нашите вражди и партийни раздори и занапред да не постъпваме като ония евреи, които се избивали един друг даже в момента, когато враговете нахлували в техния град..."

Памфлетът на Джонатан Суифт също бил възприет първоначално като сериозно предложение.

И нека се върнем отново в нашата родина и да обсъдим половинчатите мерки на Валери Симеонов в Асеновград. Той се хвали например, че от Асеновград вече били изгонени стотици незаконно пребиваващи - и като ги изгоним оттам, те къде ще отидат? Ще изчезнат ли, или ще почнат да спазват законите на страната?

Затова е нужна една решителна мярка - въоръжаване и подстрекаване на българското население към погроми, грабежи, изнасилвания и геноцид върху циганския етнос - като в Руанда, където от 6 април до 18 юли 1994 г. са избити около милион човешки същества. Това е епизод от вековна вражда между племената тутси и хуту. В резултат населението на страната се съкращава с около 20 процента, икономиката малко се влошава и някои хора още живеят като бежанци, но пък вековното напрежение донякъде се тушира - конфликтът излиза от острата си фаза, макар че тлеещи конфликти на същата почва има и до днес.

Колкото до международната реакция - и тя не бива да ни притеснява прекомерно. Геноцидът в Руанда е дълго подготвян, за него се е знаело, че ще се състои; след това ООН, Великобритания и Белгия са упреквани в бездействие, а Франция - в поддръжка на доминиращите хуту.