Катаджията изскочи на пътното платно и размаха палката, явно беше от гладните. Отбих и пуснах аварийките.

- Добър ден - поздрави ме той, - документите за проверка.

- Бързо ли карах, господин полицай? - Попитах, докато му ги подавах.

- Ще видим, гражданино, ще видим - загадъчно отговори катаджията и аз инстинктивно се замислих имам ли двайсет лева на цяло в портфейла, или ще трябва да събирам дребни и стотинки.

- Нещо фар да нямам счупен? - Вметнах ей така, за да не си мълчим.

Вместо да ми отговори, катаджията ме огледа:

- С колан сте, виждам.

- Разбира се! - Кимнах аз. - Винаги го слагам, ако имаше два на седалка, и двата щяха да си ги сложа, толкова съм съвестен.

- Твърдите вие! - Поклати глава катаджията. - Аптечка? Резервна гума? Триъгълник?

- В багажника са - отвърнах, - под книжката с инструкции за първа помощ и светлоотразителната жилетка.

Катаджията въздъхна, не му харесваше накъде отиват нещата.

- Стари неплатени глоби имаме ли? - Подметна след малко.

- Нямаме - разочаровах го аз.

- Да видим! - Оживи се полицаят и с движение на рицар, който вади меча си, измъкна таблет.

Учудих се и за момент си помислих дали да не го питам във фейсбук ли ще ме търси, но се отказах. Вместо това подметнах:

- Хубав таблет! Игри има ли?

- От правителството ни ги раздадоха - сякаш не ме чу катаджията, - да хващаме нередовните платци! Само ви попълвам тука данните и всичко цъфва - неплатени глоби и прочие.

Къде остана доверието между хората, замислих се.

- Ма, то аз нали ви казах, че нямам неплатени глоби...

- Да видим и таблетът какво ще каже, искате ли? - Усмихна ми се като канибал катаджията и почти със засилка натисна enter-а на таблета.

Машинката започна да мисли, а ние си мълчахме.

- Хоп-хоп - игриво се засмя полицаят след малко, - започнаха да излизат разни нещица.

- Какви нещица? - Ядосах се. - Нямам никакви неплатени глоби!

Катаджията се взираше в таблета и четеше, като си помагаше с пръст:

- Неплатени глоби нямате, това тук го пише, спокойно, обаче сървърът открива разни други неща! - И поклати глава. - Много ни е добър сървърът, господине, открива нарушения, извършени отдавна, отдавна... В крайна сметка хазната трябва да се пълни, не ли?

Нямах представа за какво ми говори, затова си мълчах.

- Според таблета, гражданино - продължи той, - в шести клас в 127-о СОУ, където, опасавям се, сте били сравнително посредствен ученик, сте откраднали близалка от училищната лавка, докато продавачката е била заета да ви притопля кифлата!

Ченето ми увисна. Това естествено не трогна катаджията.

- Малко по-късно, май в университета вече... - присви очи той и се загледа в таблета - програмката малко забива, извинете... Да, точно така, 20-годишен сте тука, хубавец, браво! Обаче, познайте кой се вози гратис в тролея за две спирки?

- Аз ли... - попитах тихичко, като мишленце.

- Вие, вие! - Усмихнато поклати глава полицаят. - Таблетът всичко показва. Доста още прегрешения ми излизат, господине, а да не говорим за графата "простак"!

- К... К... К... - заекнах аз, все едно рецитирам приоритетите на европредседателството. - Какво... за графата "простак"?

- Пълна е! - Посочи с нос към таблета катаджията. - Пререждали сте се, преписвали сте на изпит, тука с жената на близък приятел сте обменяли интимитети, в пълен асансьор коварно сте "пуснали гълъбче"... Не сте чак за затвора, гражданино, но сте поне за разстрел! - И ме погледна изпитателно. - Така че, дайте да видим какво правим сега.

Въздъхнах и му подадох двайсет лева. Той прие банкнотата с независим вид и я мушна в джобчето си, вперил поглед в пътя.