Законовите вратички, с които се заобикаля вливането на средства от приватизацията в Сребърния фонд, да се затворят, а средствата в него да се управляват по-активно и да носят доходност. За това настоява Българската стопанска камара (БСК), която вчера изпрати специално писмо до министрите на финансите и на труда Владислав Горанов и Бисер Петков, в което настоява още да се намерят нови източници на приходи.

"Наложително е да се подеме дебат за бъдещето на фонда, защото догодина изтича 10-годишният мораториум за ползване на парите в него", обясни за в."Сега" Жечко Димитров от БСК, който е и в Надзорния съвет на фонда. Работодателската организация е притеснена, че след изтичането на този срок натрупаните средства ще бъдат прехвърлени в НОИ, а самият Сребърен фонд, създаден да гарантира стабилността на държавната пенсионна система, може да бъде закрит.

Той бе създаден през 2007 г. с идеята да акумулира постъпления от продажба на държавна собственост, от концесии и от бюджетни излишъци. Тези средства по закон не могат да бъдат ползвани в срок от 10 години, за да се натрупа достатъчно солидна сума, с която да се подпомага НОИ при изплащането на все по-нарастващите разходи за пенсии.

Очакванията бяха само за първите пет години да се съберат близо 10 млрд. лв. Към края на юни 2017 г. обаче в Сребърния фонд има само 2.786 млрд. лв., показва справката на финансовото министерство. "Ако те бъдат прехвърлени в НОИ, за да се изплащат с тях пенсии, ще свършат точно за 3 месеца", каза Жечко Димитров. Затова от БСК настояват за спешни законови промени, които да гарантират съществуването на фонда и занапред.

От БСК настояват да се премахне законовата вратичка постъпления от приватизация да заобикалят Сребърния фонд и да влизат директно в бюджета. Става дума за прехвърлянето на редица държавни дружества и дялове от предприятия в Държавната консолидационна компания. Тя бе създадена през 2010 г. именно с идеята при продажба на държавна собственост бюджетът да разполага с тези средства за текущи разходи. До момента чрез ДКК са отклонени около 500 млн. лв., посочи Димитров. БСК настоява тази сума да бъде възстановена на Сребърния фонд.

Излишъците от такси, които събират държавни администрации над действителните разходи за предоставяне на публичната услуга, могат да бъдат нов източник на приходи за фонда, е друго предложение на БСК.

Настояваме и за преструктуриране на управлението, което в момента изцяло е в ръцете на финансовия министър, каза Жечко Димитров. Според БСК Сребърният фонд трябва да се структурира като отделно юридическо лице, управлявано от мениджър. След подобно преструктуриране парите във фонда не би трябвало да са част от фискалния резерв, както е в момента.



ПОСТЪПЛЕНИЯ

От няколко години Сребърният фонд се пълни единствено от концесионни такси. От началото на тази година новите постъпления са в размер на 128 млн. лв., а през цялата 2016 г. са били 123 млн. лв. Средствата се държат на 7-дневни депозити в БНБ и от 2011 г. не носят никаква лихва. Работодателските организации отдавна настояват парите във фонда да се управляват по-активно, още повече че това е записано и в закона за неговата дейност. Така например 20% от парите може да се държат по сметки в търговски банки, до 70% - да се инвестират в дружества от държави от ЕС, а 30%. До една трета от активите могат да бъдат вложени и в облигации, емитирани от държави или компании с добър инвестиционен рейтинг.