|
| *** |
Докторът подрипна като ударен по нерва със съответното чукче крак, пък се приземи обратно и ме загледа напрегнато над ръба на монитора.
- Някой попита ли изпод бюрото ви дали да стреля? - поинтересувах се вежливо.
- Няма такова нещо! - подозрително бързо отговори медикът. - Auris hallucinari! Счуло ви се е!
И затрака по клавишите, акомпанирайки си с мишката. Аз пък пак кихнах, но не за да го накарам да се почувства неудобно, че вместо да ме прегледа и лекува, си върши нещо там, ами просто така ми дойде отвътре. Изпод бюрото изщрака петле на ловна пушка тип "чифте", но сигурно пак имах някакво халюцинари.
- Докторе, ще ме прегледате ли с тенденция да ме лекувате? - попитах миролюбиво.
- Ще, ще... - разсеяно отвърна той, без да откъсва очи от монитора.
"Времето лекува" казах си наум и за да се точи по-неусетно лекуването, се загледах в окачен на стената голям рекламен плакат за натурално средство против запек, което гарантира свобода. Запитах се дали пък не е това ключът към всеобщо благоденствие и не трябва ли огромни количества от разхлабващото да бъдат раздадени в поробените райони на планетата и тъкмо да претегля доводите от кого да бъде поглъщано то - от поробителите или от поробените, кихнах и мислите ми се разпиляха.
- Я малко да се обърнете в полупрофил... - каза докторът и видях, че пак ме гледа с тревожни очи.
Постарах се да изпълня искането му.
- Така добре ли е? - попитах и добавих. - Ако нещо не правя както трябва, то сигурно е от температурата, 37 и 9, сутринта я премерих.
Той остави думите ми без коментар, мяташе поглед от лицето ми към монитора и обратно. Щракна пак с мишката, трепна, проговори:
- Да ви помоля да смръщите вежди и да изострите погледа си.
Постарах се да изпълня указанията му, но докторът остана недоволен:
- Ама вложете малко чувство, филми за серийни убийци не сте ли гледали!
Ето тук си позволих известна доза язвителност:
- Гледал съм, ама сега в мен доминира чувството втрисане! - и пак кихнах.
- Докторе, стрелям! - съвсем ясно се изврещя изпод бюрото.
- Спокойно, Гърдева, не е в каталога!
- Все пак да не приближава! Ушите му са като на психопат, през мерника това най-ясно личи!
- Естествено, че няма да приближава! - медикът ми се усмихна някак смутено - В гробищата има алея на доверчивите, чували сте навярно.
Кимнах:
- Чувал съм за нея, но не съм чувал за такова чудо като тук?
Той махна с ръка:
- Не ни обръщайте внимание! Нали ни побийват, та взехме мерки. Каталог с насилници рецидивисти, известно барикадиране, винаги нащрек.
- От десет метра улучвам таблетка тринитропиезодибуксин! - долетя изпод бюрото. - От по-малките, от 20 милиграма!
- Респект, респект! - адресирах в обратна посока, пък пак вперих сълзящи от хремата очи в лекаря. - А аз какви мерки да взема?
Медикът свали очилата си, заизбърсва ги с края на бялата си престилка:
- Преди всичко никакви резки движения! А за настинката - няколко дни на легло, горещ чай, витамини, любима книга и ще ви мине като на бит реаниматор!
Той се засмя волно, от сърце и аз се почувствах длъжен да му пригласям известно време. После кихнах, пожелах приятен ден и си тръгнах.
