МВР, съдебната система, здравеопазването година след година доказват, че наливането на пари не води непременно до повече ползи за обществото. Това разкрива анализ на Института за пазарна икономика за ефективността на публичните финанси. Тежестта на разходите за полиция у нас например е с около 30% по-голяма в сравнение със средната за ЕС, а качеството на предоставяните услуги е с около 25% по-ниско от средноевропейското. "С други думи, данъкоплатците в България получават полицейски услуги с по-ниско качество на по-висока от средната за ЕС цена, коментира Калоян Стайков от ИПИ.

Изследването използва като измерители за качеството на публичните услуги международни класации като Доклада за глобалната конкурентоспособност, Индекса на европейския здравен потребител, изследванията на Евростат за доходите и условията на живот в ЕС. И сравнява дали промяната на бюджетните разходи в дадена област нагоре или надолу води до съответно преместване на България в тези класации.

Данните за 2011-2015 г. разкриват, че като цяло ползите от бюджетното харчене у нас са под средните нива в ЕС, като при полицията и съдебната система разминаването е особено отчетливо. Бюджетът на МВР расте всяка година, а в същото време ефективността на разходите е твърде ниска. И бюджетът на Темида расте ежегодно, но това не води до по-добри резултати, сочи анализът. Показателно е, че ЕК продължава наблюдението по Механизма за сътрудничество и проверка и всяка година пише критични доклади за съдебната система. Красноречиви са и все по-настойчивите призиви на бизнеса в страната и чуждестранни камари за реална съдебна реформа. И още един съкрушителен факт - в последното международното изследване "Право на собственост" България получава безпрецедентно ниска оценка.

На този мрачен фон разходите на съдебната система остават неоправдано високи и растат - от 0.6% от БВП в периода 2011-2013 г. на 0.7% от БВП през 2014-2015 г. В същото време в ЕС се случва обратното - разходите, които са по-ниски, се свиват от 0.4% на 0.3% от БВП. Излиза, че при нас съдебната система гълта по-голям дял пари, а дава качество, което е с близо 25% под средното за ЕС.

Лошите новини не свършват дотук. Важни сфери като здравеопазването, социалните дейности и пенсиите получават все повече пари, а обществото е все по-недоволно от резултата.

"Ефикасността на публичните разходи у нас не само остава по-ниска в сравнение със средната в ЕС, но и се влошава в периода 2012-2015 г. Увеличението в тези разлики действа с противоположна сила на процеса на конвергенция към европейските икономики", заключава анализът.