|
| 27 март 2015 г. Министърът на финансите Владислав Горанов, главният секретар на МВР Георги Костов, двамата временни синдици и шефът на Фонда за гарантиране на влоговете влизат в КТБ. Банката правилно е била затворена, констатира прокуратурата. |
Главният обвиняем от общо 18 души е бившият банкер Цветан Василев, който ще отговаря за 146 престъпления. На съд отиват подбрани хора от банката, бившите подуправители на БНБ Цветан Гунев и Румен Симеонов и одитори от KPMG. Впечатлява отсъствието на знакови имена - като това на депутата от ДПС Делян Пеевски, бивш партньор на Василев. След рухването на банката двамата си отправиха взаимни обвинения кой е виновен и кой е имал по-големи властови амбиции.
"В това изложение го няма и г-н Путин, няма го и Обама, няма ги и много други хора" - така прокурорът Иван Гешев обясни липсата на Пеевски. "В хода на разследването не сме установили някакви неща, които да са свързани с г-н Пеевски и които да касаят описаната от мен схема, затова не сме го посочили в това изложение", добави той. Оказа се, че прокурорът не е информиран за проверката на колегите си през 2009 г., установила, че вестниците "Телеграф", "Монитор" и "Политика" са купени от майката на Пеевски - Ирена Кръстева, с пари от КТБ.
Единственият споменат политически проект с пари на КТБ е "България без цензура" на Николай Бареков, който е свидетел по делото.
Преразказът с разсъждения и опити за икономически прогнози е съставен от прокурора Румяна Арнаудова - говорителка на Сотир Цацаров, въз основа на написаното от разследващия екип. Тя обясни, че идеята била да се отговори на въпросите на гражданското общество.
Отговорите обаче са малко и са вече известни на публиката. Четвъртата по големина банка в страната, която концентрираше огромно количество държавни пари, бе сведена от прокуратурата до класическа пирамида, която измамила всички. Затварянето й е било единственият правилен ход на БНБ, иначе държавата е щяла да фалира, уверяват прокурорите. Те сравниха сложността на работата си с "кацане на Луната с дизелов двигател" и "присаждане на глава".
С делото за КТБ прокуратурата "кацна на Луната"
Чиновници са получавали подкупи, за да се държат в банката парите на държавните дружества
Фалитът на Корпоративна търговска банка (КТБ) преди 3 години е изцяло по вина на собственика й Цветан Василев с помощта на двама подуправители на БНБ, негови служители и одитори. Всички останали главни действащи лица и особено бившият шеф на централната банка Иван Искров не носят отговорност. От дългогодишния партньор на Василев и депутат от ДПС Делян Пеевски пък изобщо няма и следа.
КТБ е щяла да фалира по "естествен път" в края на 2016 г., а срутването й през 2014 г. също е било естествено, анализират прокурорите. Разследването на фалита било толкова сложно, че сравнението му с всяко друго дело било като "сравнение между операция на апендикс и присаждане глава".
Тези генерални изводи направи на ефектна пресконференция наблюдаващият прокурор Иван Гешев. За да подчертае сериозната работа на обвинението, той заяви: "Задачата, която е стояла пред екипа по това дело, е в близост до тази с дизелов двигател да се кацне на Луната. Към момента смятам, че сме кацнали. Сега, дали ще дишаме и как ще протече процесът - предстои да видим".
Прокуратурата разполага с най-много информация за КТБ, похвали се Гешев. Въпреки това държавното обвинение демонстрира сериозни пропуски. Един от тях е липсата на Пеевски в кориците на делото. В текста от над 150 стр. с неясен жанр и предназначение, озаглавен "Общ поглед върху "Моделът КТБ", нито веднъж не се споменава името на Пеевски, който бе толкова близък до Василев, че банкерът, по собствените му думи, го приемаше за свой син. Разследващите не са намерили никакви доказателства бизнесът на депутата и семейството му да е финансиран от КТБ. "В това изложение го няма и г-н Путин, няма го и Обама, няма ги и много други хора. В хода на разследването ние не сме установили някакви неща, които да са свързани с г-н Пеевски и които да касаят описаната от мен схема", заяви Гешев.
Изводът е странен, особено за най-информирания по темата човек, тъй като от години е публично известна проверка на прокуратурата от 2009 г., чиято цел е да изясни как Пеевски и майка му Ирена Кръстева купуват вестниците "Монитор", "Телеграф" и "Политика", както и още две фирми. В нея бившият шеф на Софийската апелативна прокуратура Ангел Илиев е написал следното: "За осъществяване на сделката "Нова българска медийна група холдинг" ЕООД е сключило договор за отпускане на кредит с КТБ. Кредитът е обезпечен с договор за залог в полза на банката на 51.11% от дружествените дялове на петте закупени дружества".
"За пръв път чувам това нещо, не знам откъде имате тази информация", заяви Гешев
и попита кой е Илиев. Документите са публични от над 3 години. Те бяха публикувани от "Биволъ" след предоставянето им по реда на Закона за достъп до обществена информация от парламента.
Гешев все пак посочи, че имало още 24 дела, свързани с аферата КТБ. "Всички други престъпления, лоши практики, ако г-н Пеевски фигурира някъде, това ще се разследва в рамките на тези 24 производства. Ние по това дело не сме констатирали някакви такива данни, че той е получил пари от КТБ", заяви той.
"Естественият" срив на КТБ, която прокуратурата нарича "класическа пирамида", е щял да настъпи при всички случаи в края на 2016 г., прогнозират разследващите. Тогава банката щяла да достигне тавана на възможностите си да привлича депозити и да отпуска средства към кухи фирми. Гешев не успя да отговори какво неестествено се е случило през 2014 г., за да се стигне до фалит.
Политици, общественици, журналисти и държавни служители са взимали пари от КТБ, каза прокурорът. Единственото име, което бе споменато, е на евродепутата Николай Бареков. "Г-н Бареков сме го сложили като най-яркия пример - за онагледяване", обясни Гешев. Бившият водещ бил получил милиони от банката - финансиране на политическия му проект "България без цензура", бонуси към заплатата му, докато бе директор на TV7, както и 1 млн. лв., за да си купи къща. За Бареков има дело, стана ясно от думите на Гешев. То се води от антикорупционното звено в прокуратурата. В TV7 и в телевизия BBT са инвестирани 300 млн. лв.
Други имена на политици не бяха посочени. Според адвоката на Цветан Василев - Христо Ботев, по делото е разпитван и военният министър Красимир Каракачанов. "Г-жа Моника Станишева също е разпитвана, г-н Прокопиев е разпитван, много хора. Защото определени хора твърдят за тях някои обстоятелства, прокуратурата е потвърдила дали е наистина така", заяви Ботев. Той допълни, че е направил искане да се разпитат Пеевски и премиерът Бойко Борисов, но разследващите не го направили.
Общо 18-те обвиняеми по делото, начело с Василев, се разследват не само за източването на над 200 млн. лв. от касата на КТБ, но и за присвояването на около 2.5 млрд. лв., обясни Гешев. Прокурорът пресметна, че
с тези пари е можело да се превъоръжи армията
и да се построят всички магистрали. Разследващите твърдят, че Василев е бил в течение на абсолютно всички кредити и лично е разпоредил отпускането на голяма част от тях. В много случаи парите се получавали от кухите дружества за по-малко от ден, като едва след това се оформяли нужните документи. Обезпечение липсвало. Прокуратурата твърди, че банката е била като личен портфейл на Василев и с привлечените чрез високи лихви депозити той финансирал собствените си идеи и проекти. Един от най-близките му хора, организатор на този тип кредитиране в продължение на години, а в момента основен прокурорски свидетел - Бисер Лазов - пък не осъзнавал, че се вършат престъпления, твърди Гешев. "Той не отпуска кредитите, дейността по кредитиране се извършва от банката, той е извън банката, можем да го наречем финансов директор на извънбанковия бизнес на г-н Василев. Не му е било ясно как точно става финансирането и че това е било с необезпечени кредити", обясни Гешев.
КТБ е била източник на гигантска корупция, стана ясно от думите на прокурора. Според него 1.5 млрд. лв. са раздадени в пликчета, торбички и чувалчета. Гешев обаче не посочи на кого. В "общия поглед" на прокуратурата се споменава, че чиновници са получавали подкупи, за да се държат в банката парите на държавните дружества. Няма обаче повече подробности, нито се знае има ли разследвания срещу тези чиновници.
БНБ, но без шефа й, е проспала огромни нередности,
твърди прокуратурата. Още през 2011 г. на централната банка са изпращани медийни публикации за кредитиране на свързани и кухи дружества, но никой не се е впечатлил от това. Лицензът на банката е трябвало да бъде отнет още през 2012 г., смята държавното обвинение. За това обаче бившият шеф на БНБ Искров не може да носи отговорност, обясни Гешев. Такъв бил законът - контролът се осъществявал от подуправителя.
Заради фалита на КТБ и изплатените от Фонда за гарантиране на вземанията 3.7 млрд. лв. не е останал никакъв резерв, посочват от прокуратурата. Такъв ще започне да се натрупва едва след 2020 г. Ако дотогава се случи криза с друга банка, държавата ще трябва да изплати гарантираните влогове от бюджета.
"Всъщност можем само да се надяваме през следващите поне 5 години никоя друга банка да не пострада финансово и да не изпадне в несъстоятелност, защото покриването на гарантираните влогове ще се извърши на практика директно от държавния бюджет, с произхождащите от това бюджетен дефицит, преструктуриране на разходи и санкции от страна на ЕК заради прекомерния дефицит. По отношение на негарантираните вложители - за тях психологическите ефекти вероятно са множество, като със сигурност е налице загуба на доверие както към банките като събирателно понятие, така и към способността на държавните институции и в частност БНБ своевременно да реагират и отстраняват порочните банкови практики и дейности", пишат от прокуратурата.
Икономическите щети от КТБ са били неизбежни, смятат разследващите, стъпвайки на тезата, че това не е банка, а пирамида, чиито дни са били преброени така или иначе. "Закономерно възниква въпросът - можеше ли тези реални икономически щети, в приблизителен размер на 4.7 млрд. лева, да бъдат предотвратени? Анализът на "Моделът КТБ" дава отрицателен отговор на този въпрос. Не съществува хипотеза, при която икономически щети нямаше да бъдат причинени. Можеше обаче тези щети да бъдат в по-малък размер, ако компетентните държавни власти и преди всичко БНБ бяха установили по-рано наличието на порочни банкови практики и дейности и съответно бяха приложили надзорни мерки за тяхното предотвратяване, или бяха отнели банковия лиценз на КТБ АД", пишат разследващите. Отговорните длъжностни лица в обвинителния им акт обаче са толкова малко, че той повече прилича на защитна пледоария по отношение на липсващите имена.
КТБ е щяла да фалира по "естествен път" в края на 2016 г., а срутването й през 2014 г. също е било естествено, анализират прокурорите. Разследването на фалита било толкова сложно, че сравнението му с всяко друго дело било като "сравнение между операция на апендикс и присаждане глава".
Тези генерални изводи направи на ефектна пресконференция наблюдаващият прокурор Иван Гешев. За да подчертае сериозната работа на обвинението, той заяви: "Задачата, която е стояла пред екипа по това дело, е в близост до тази с дизелов двигател да се кацне на Луната. Към момента смятам, че сме кацнали. Сега, дали ще дишаме и как ще протече процесът - предстои да видим".
Прокуратурата разполага с най-много информация за КТБ, похвали се Гешев. Въпреки това държавното обвинение демонстрира сериозни пропуски. Един от тях е липсата на Пеевски в кориците на делото. В текста от над 150 стр. с неясен жанр и предназначение, озаглавен "Общ поглед върху "Моделът КТБ", нито веднъж не се споменава името на Пеевски, който бе толкова близък до Василев, че банкерът, по собствените му думи, го приемаше за свой син. Разследващите не са намерили никакви доказателства бизнесът на депутата и семейството му да е финансиран от КТБ. "В това изложение го няма и г-н Путин, няма го и Обама, няма ги и много други хора. В хода на разследването ние не сме установили някакви неща, които да са свързани с г-н Пеевски и които да касаят описаната от мен схема", заяви Гешев.
Изводът е странен, особено за най-информирания по темата човек, тъй като от години е публично известна проверка на прокуратурата от 2009 г., чиято цел е да изясни как Пеевски и майка му Ирена Кръстева купуват вестниците "Монитор", "Телеграф" и "Политика", както и още две фирми. В нея бившият шеф на Софийската апелативна прокуратура Ангел Илиев е написал следното: "За осъществяване на сделката "Нова българска медийна група холдинг" ЕООД е сключило договор за отпускане на кредит с КТБ. Кредитът е обезпечен с договор за залог в полза на банката на 51.11% от дружествените дялове на петте закупени дружества".
"За пръв път чувам това нещо, не знам откъде имате тази информация", заяви Гешев
и попита кой е Илиев. Документите са публични от над 3 години. Те бяха публикувани от "Биволъ" след предоставянето им по реда на Закона за достъп до обществена информация от парламента.
Гешев все пак посочи, че имало още 24 дела, свързани с аферата КТБ. "Всички други престъпления, лоши практики, ако г-н Пеевски фигурира някъде, това ще се разследва в рамките на тези 24 производства. Ние по това дело не сме констатирали някакви такива данни, че той е получил пари от КТБ", заяви той.
"Естественият" срив на КТБ, която прокуратурата нарича "класическа пирамида", е щял да настъпи при всички случаи в края на 2016 г., прогнозират разследващите. Тогава банката щяла да достигне тавана на възможностите си да привлича депозити и да отпуска средства към кухи фирми. Гешев не успя да отговори какво неестествено се е случило през 2014 г., за да се стигне до фалит.
Политици, общественици, журналисти и държавни служители са взимали пари от КТБ, каза прокурорът. Единственото име, което бе споменато, е на евродепутата Николай Бареков. "Г-н Бареков сме го сложили като най-яркия пример - за онагледяване", обясни Гешев. Бившият водещ бил получил милиони от банката - финансиране на политическия му проект "България без цензура", бонуси към заплатата му, докато бе директор на TV7, както и 1 млн. лв., за да си купи къща. За Бареков има дело, стана ясно от думите на Гешев. То се води от антикорупционното звено в прокуратурата. В TV7 и в телевизия BBT са инвестирани 300 млн. лв.
Други имена на политици не бяха посочени. Според адвоката на Цветан Василев - Христо Ботев, по делото е разпитван и военният министър Красимир Каракачанов. "Г-жа Моника Станишева също е разпитвана, г-н Прокопиев е разпитван, много хора. Защото определени хора твърдят за тях някои обстоятелства, прокуратурата е потвърдила дали е наистина така", заяви Ботев. Той допълни, че е направил искане да се разпитат Пеевски и премиерът Бойко Борисов, но разследващите не го направили.
Общо 18-те обвиняеми по делото, начело с Василев, се разследват не само за източването на над 200 млн. лв. от касата на КТБ, но и за присвояването на около 2.5 млрд. лв., обясни Гешев. Прокурорът пресметна, че
с тези пари е можело да се превъоръжи армията
и да се построят всички магистрали. Разследващите твърдят, че Василев е бил в течение на абсолютно всички кредити и лично е разпоредил отпускането на голяма част от тях. В много случаи парите се получавали от кухите дружества за по-малко от ден, като едва след това се оформяли нужните документи. Обезпечение липсвало. Прокуратурата твърди, че банката е била като личен портфейл на Василев и с привлечените чрез високи лихви депозити той финансирал собствените си идеи и проекти. Един от най-близките му хора, организатор на този тип кредитиране в продължение на години, а в момента основен прокурорски свидетел - Бисер Лазов - пък не осъзнавал, че се вършат престъпления, твърди Гешев. "Той не отпуска кредитите, дейността по кредитиране се извършва от банката, той е извън банката, можем да го наречем финансов директор на извънбанковия бизнес на г-н Василев. Не му е било ясно как точно става финансирането и че това е било с необезпечени кредити", обясни Гешев.
КТБ е била източник на гигантска корупция, стана ясно от думите на прокурора. Според него 1.5 млрд. лв. са раздадени в пликчета, торбички и чувалчета. Гешев обаче не посочи на кого. В "общия поглед" на прокуратурата се споменава, че чиновници са получавали подкупи, за да се държат в банката парите на държавните дружества. Няма обаче повече подробности, нито се знае има ли разследвания срещу тези чиновници.
БНБ, но без шефа й, е проспала огромни нередности,
твърди прокуратурата. Още през 2011 г. на централната банка са изпращани медийни публикации за кредитиране на свързани и кухи дружества, но никой не се е впечатлил от това. Лицензът на банката е трябвало да бъде отнет още през 2012 г., смята държавното обвинение. За това обаче бившият шеф на БНБ Искров не може да носи отговорност, обясни Гешев. Такъв бил законът - контролът се осъществявал от подуправителя.
Заради фалита на КТБ и изплатените от Фонда за гарантиране на вземанията 3.7 млрд. лв. не е останал никакъв резерв, посочват от прокуратурата. Такъв ще започне да се натрупва едва след 2020 г. Ако дотогава се случи криза с друга банка, държавата ще трябва да изплати гарантираните влогове от бюджета.
"Всъщност можем само да се надяваме през следващите поне 5 години никоя друга банка да не пострада финансово и да не изпадне в несъстоятелност, защото покриването на гарантираните влогове ще се извърши на практика директно от държавния бюджет, с произхождащите от това бюджетен дефицит, преструктуриране на разходи и санкции от страна на ЕК заради прекомерния дефицит. По отношение на негарантираните вложители - за тях психологическите ефекти вероятно са множество, като със сигурност е налице загуба на доверие както към банките като събирателно понятие, така и към способността на държавните институции и в частност БНБ своевременно да реагират и отстраняват порочните банкови практики и дейности", пишат от прокуратурата.
Икономическите щети от КТБ са били неизбежни, смятат разследващите, стъпвайки на тезата, че това не е банка, а пирамида, чиито дни са били преброени така или иначе. "Закономерно възниква въпросът - можеше ли тези реални икономически щети, в приблизителен размер на 4.7 млрд. лева, да бъдат предотвратени? Анализът на "Моделът КТБ" дава отрицателен отговор на този въпрос. Не съществува хипотеза, при която икономически щети нямаше да бъдат причинени. Можеше обаче тези щети да бъдат в по-малък размер, ако компетентните държавни власти и преди всичко БНБ бяха установили по-рано наличието на порочни банкови практики и дейности и съответно бяха приложили надзорни мерки за тяхното предотвратяване, или бяха отнели банковия лиценз на КТБ АД", пишат разследващите. Отговорните длъжностни лица в обвинителния им акт обаче са толкова малко, че той повече прилича на защитна пледоария по отношение на липсващите имена.
Вложителите на КТБ протестираха отчаяно, като твърдяха, че банката не е била във фалит, а след обявяването й в несъстоятелност парите са били разграбени чрез свързани фирми.
|
| Вложителите на КТБ протестираха отчаяно, като твърдяха, че банката не е била във фалит, а след обявяването й в несъстоятелност парите са били разграбени чрез свързани фирми. |
"Аликс Партнърс": Могат да се възстановят не повече от 800 млн. лв.
Международната разследваща компания "Аликс Партнърс" (AlixPartners Services) преди две години на практика направи само снимка на състоянието на КТБ и не стигна по-далеч от Цветан Василев в разследването си кой я източи. Одиторите изчислиха, че несъбираемите вземания са около 5 млрд. лева. В доклада се изтъква многократно, че 2.5 млрд. лева са изтекли към фирми и персони, свързани с Василев, но не и у кого са отишли другите 2.5 млрд. лева. Компанията бе наета да проследи как е източена КТБ срещу хонорар от 800 000 евро, но не и да проследи къде са отишли парите. Докладът бе разсекретен през май 2016 г. В 500 страници одиторите анализират и потвърждават, че банката е работела като пирамида.
"Има ясни доказателства, че реалният мажоритарен акционер Цветан Василев, управителният съвет и редица служители и свързани лица са получили и използвали средства от банката, финансирайки "лични бизнес сделки", е основната констатация. "Методите, използвани за извличане на средствата от банката, са били избрани и изградени с цел объркване/прикриване на крайната цел на изтеглените средства, като са оставили банката в значителен риск, че тези средства никога няма да бъдат погасени", се посочва още в документа.
В специални секции се анализират няколко големи проекта, финансирани от КТБ, като "Петрол", "Сръбската фабрика за стъкло", "Рубин", БТК, "Русенска корабостроителница", Domtech ("Техномаркет" и "Домо"). Според "Аликс Партнърс" перспективите за възстановяване на кредитния портфейл са допълнително занижени, тъй като над половината кредити са били предоставени на дружества, свързани с Цветан Василев. Те са оценени на обща стойност 2.5 млрд. лв. или над половината от кредитния портфейл.
Прогнозата на британските експерти към 23 септември 2015 г. е, че е постижимо възстановяването на около 750 - 800 млн. лв., което може да се реализира в 12-месечен период. По данни на "Аликс Партнърс" кредитният портфейл на КТБ се състои от 243 корпоративни клиента с 472 неизплатени заема.
Наред с констатациите за източване на банката се отправят и критики към българските институции, към одитора KPMG и към БНБ за тяхното бездействие. "Налице са множество от това, което наричаме "червени флагове", които са очевидни при предоставянето на кредитите и оперирането със сметките на клиентите кредитополучатели, които можеха да бъдат забелязани или от компетентен и безпристрастен кредитен екип, и/или от компетентен управителен съвет, и/или от външните одитори, и/или евентуално от БНБ", пише в доклада.
"Има ясни доказателства, че реалният мажоритарен акционер Цветан Василев, управителният съвет и редица служители и свързани лица са получили и използвали средства от банката, финансирайки "лични бизнес сделки", е основната констатация. "Методите, използвани за извличане на средствата от банката, са били избрани и изградени с цел объркване/прикриване на крайната цел на изтеглените средства, като са оставили банката в значителен риск, че тези средства никога няма да бъдат погасени", се посочва още в документа.
В специални секции се анализират няколко големи проекта, финансирани от КТБ, като "Петрол", "Сръбската фабрика за стъкло", "Рубин", БТК, "Русенска корабостроителница", Domtech ("Техномаркет" и "Домо"). Според "Аликс Партнърс" перспективите за възстановяване на кредитния портфейл са допълнително занижени, тъй като над половината кредити са били предоставени на дружества, свързани с Цветан Василев. Те са оценени на обща стойност 2.5 млрд. лв. или над половината от кредитния портфейл.
Прогнозата на британските експерти към 23 септември 2015 г. е, че е постижимо възстановяването на около 750 - 800 млн. лв., което може да се реализира в 12-месечен период. По данни на "Аликс Партнърс" кредитният портфейл на КТБ се състои от 243 корпоративни клиента с 472 неизплатени заема.
Наред с констатациите за източване на банката се отправят и критики към българските институции, към одитора KPMG и към БНБ за тяхното бездействие. "Налице са множество от това, което наричаме "червени флагове", които са очевидни при предоставянето на кредитите и оперирането със сметките на клиентите кредитополучатели, които можеха да бъдат забелязани или от компетентен и безпристрастен кредитен екип, и/или от компетентен управителен съвет, и/или от външните одитори, и/или евентуално от БНБ", пише в доклада.
Синдиците са събрали едва 15 млн. лв. от началото на годината
С всеки изминал ден шансовете на синдиците да спасят нещо от активите КТБ и да върнат парите на вложителите намаляват. През миналата година постъпилите средства по събиране на вземания са 600 млн. лв., от които 570 млн. все още не са разпределени между Фонда за гарантиране на влоговете и незащитените вложители заради съдебни обжалвания. За първото полугодие на тази година постъпленията са едва 15 млн. лв., става ясно от ежемесечните отчети на синдиците.
В началото на годината синдиците алармираха, че немалка част от кредитополучателите не погасяват доброволно своите задължения към банката. Нещо повече, те продължават да прехвърлят активи или да създадат фиктивни задължения към трети лица и така да затрудняват принудителното събиране на дължимите кредити и попълването на масата на несъстоятелността.
Неуспешни досега са и опитите да се продадат няколко апетитни актива на КТБ. Най-големият е ТБ "Виктория". БНБ веднъж вече отказа одобрение купувач да стане Д банк, избрана между две оферти от Фонда за гарантиране на влоговете. През март на търг бяха пуснати и офиси в сградата на КТБ на бул. "Цар Борис III" за общо 20 млн. лв., които все още не са продадени. Най-скорошно обявеният търг от началото на юни т.г. е на двете изби на винарната "Телиш" с оборудването. Но дори и да се продадат тези активи и да върнат част от средствата от КТБ, синдиците едва ли ще получат и 10% от липсващите 5 млрд. лв.
В началото на годината синдиците алармираха, че немалка част от кредитополучателите не погасяват доброволно своите задължения към банката. Нещо повече, те продължават да прехвърлят активи или да създадат фиктивни задължения към трети лица и така да затрудняват принудителното събиране на дължимите кредити и попълването на масата на несъстоятелността.
Неуспешни досега са и опитите да се продадат няколко апетитни актива на КТБ. Най-големият е ТБ "Виктория". БНБ веднъж вече отказа одобрение купувач да стане Д банк, избрана между две оферти от Фонда за гарантиране на влоговете. През март на търг бяха пуснати и офиси в сградата на КТБ на бул. "Цар Борис III" за общо 20 млн. лв., които все още не са продадени. Най-скорошно обявеният търг от началото на юни т.г. е на двете изби на винарната "Телиш" с оборудването. Но дори и да се продадат тези активи и да върнат част от средствата от КТБ, синдиците едва ли ще получат и 10% от липсващите 5 млрд. лв.
ПРОЗРЕНИЯ
Историята на модела, развит и разработен от Цветан Василев, започва от финансова къща "Фина-С" през 1994 г. В усъвършенствания му финален вариант той се превръща именно в "Моделът КТБ".
***
През 2013 г. и в началото на 2014 г. няма друго физическо лице, което да управлява реално и еднолично толкова голям дял от икономиката на страната.
***
За крупните клиенти държавни фирми свидетелят Русев е знаел за практика да се плащат суми на ръка на хората, от които зависи тези държавни дружества да държат парите си в КТБ. Тези пари седят основно по разплащателни сметки, по които лихвите са ниски. Срещу това определени лица от държавата са получавали пари на ръка.
***
Фактически банката е функционирала като една финансова пирамида, при която следващите отпуснати кредити рефинансират дълговете на предходно отпуснатите.
***
Можеше ли тези реални икономически щети, в приблизителен размер на 4.7 млрд. лева, да бъдат предотвратени? Не съществува хипотеза, при която икономически щети нямаше да бъдат причинени.
***
Логично възниква и въпросът, а какво щеше да стане, ако банката не беше поставена под специален надзор на 20.06.2014 г.? Анализът показва, че не е било възможно банката да продължи нарастването си с привличане на депозити и влогове в размер над 10 млрд. лв. Това е прагът на насищане, след преминаването на който "Моделът КТБ" просто щеше да спре да функционира. Прагът на насищане с привлечени депозити и влогове щеше да настъпи най-късно към края на 2016 г.
***
Ако през юни 2014 г. КТБ не беше поставена под специален надзор, а беше продължила необезпокоявана дейността си, към 31.12 2016 г. държавният бюджет трябваше да осигури не два, а четири милиарда лева за изплащане на гарантираните влогове. Или казано по-просто, ако "Моделът КТБ" не беше спрян през лятото на 2014 г., предвид характеристиката му на "схема на Понци", това непредотвратимо щеше да се случи през 2016 г. Само че тогава несъстоятелността на банката на практика щеше да доведе и до фалит на държавата.
Избрано от "Общ поглед върху "Моделът КТБ"
***
През 2013 г. и в началото на 2014 г. няма друго физическо лице, което да управлява реално и еднолично толкова голям дял от икономиката на страната.
***
За крупните клиенти държавни фирми свидетелят Русев е знаел за практика да се плащат суми на ръка на хората, от които зависи тези държавни дружества да държат парите си в КТБ. Тези пари седят основно по разплащателни сметки, по които лихвите са ниски. Срещу това определени лица от държавата са получавали пари на ръка.
***
Фактически банката е функционирала като една финансова пирамида, при която следващите отпуснати кредити рефинансират дълговете на предходно отпуснатите.
***
Можеше ли тези реални икономически щети, в приблизителен размер на 4.7 млрд. лева, да бъдат предотвратени? Не съществува хипотеза, при която икономически щети нямаше да бъдат причинени.
***
Логично възниква и въпросът, а какво щеше да стане, ако банката не беше поставена под специален надзор на 20.06.2014 г.? Анализът показва, че не е било възможно банката да продължи нарастването си с привличане на депозити и влогове в размер над 10 млрд. лв. Това е прагът на насищане, след преминаването на който "Моделът КТБ" просто щеше да спре да функционира. Прагът на насищане с привлечени депозити и влогове щеше да настъпи най-късно към края на 2016 г.
***
Ако през юни 2014 г. КТБ не беше поставена под специален надзор, а беше продължила необезпокоявана дейността си, към 31.12 2016 г. държавният бюджет трябваше да осигури не два, а четири милиарда лева за изплащане на гарантираните влогове. Или казано по-просто, ако "Моделът КТБ" не беше спрян през лятото на 2014 г., предвид характеристиката му на "схема на Понци", това непредотвратимо щеше да се случи през 2016 г. Само че тогава несъстоятелността на банката на практика щеше да доведе и до фалит на държавата.
Избрано от "Общ поглед върху "Моделът КТБ"
