Френската звезда Жана Моро, една от иконите на френското кино от XX век, почина на 89-годишна възраст. Актрисата, чийто дрезгав глас и завладяваща красота очароваха публиката в цяла Европа, е открита мъртва в дома си в Париж.

Жана Моро е родена в Париж, в много скромно семейство. Всяко лято й се налага да работи. Майка й е англичанка и танцьорка във "Фоли Бержер". Младата Жана успява да спечели бързо пари като актриса в в "Комеди Франсез" и да даде пари на майка си, за да си тръгне от дома, където е тормозена от съпруг и свекърва. Дикцията си дължи на майка си. Жана е самоука, не е взела матура. Научава се да чете и да пише на 4-годишна възраст, с помощта на чичо й Арсен. На девет прочита "Грехът на абат Муре" на Емил Зола.

Дебютира в киното с филма "Последна любов" (1949), а като режисьор е известна с филма "Девойката" (1979). Общият брой на филмите, в които участва като актриса, е над 115. Името й нашумява със зараждането на френската "нова вълна" в киното. Тогава нейният бивш съпруг, вече покойният режисьор Луи Мал, я заснема в емблематичните си филми "Любовници" (1958) и "Асансьор за ешафода" (1958). Веднага след премиерата им Моро се превръща в символ на независимото кино, каквото с необикновен ентусиазъм правят младите по онова време Клод Шаброл, Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар.

В епохата на авторското кино тя участва в етапни творби на века - "Жюл и Жим" на Трюфо, "Дневникът на една камериерка" на Луис Бунюел, "Валсиращите" на Бертран Блие. Знаменитият моделиер Пиер Карден я нарича "великата жена на френското кино", а титанът Орсън Уелс я нарича "най-великата актриса в историята на киното".

Моро е единствената актриса в света, която два пъти е била шеф на журито на фестивала в Кан. В Париж дори има киносалон с нейното име. Тя обожава киното и го нарича "оръжие, което не пролива кръв". Облечена от глава до пети в "Шанел", звездата е от най-известните арт хулиганки, в чийто уста попържването звучи чаровно. Продължаваше да се снима в киното активно допреди 5 години. През 2015-а се появи в последната си малка роля.

"Вървя към смъртта. Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре. Като спирала, като стълбата на Яков. Изкачваш се, докато изчезнеш... Имаш известно време. Имам време - колкото да живея, колкото да свърша нещо, което трябва да направя", признава малко преди да почине Жана Моро.