:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 441,413,680
Активни 325
Страници 16,577
За един ден 1,302,066

БНТ трябва да преодолее страха от новото

Днес малкият екран става все по-малък, а светът през него - все по-голям, смята претендентът за шеф на телевизията Валерий Тодоров
СНИМКА: БГНЕС
Валерий Тодоров
Валерий Тодоров е един от кандидатите за генерален директор на БНТ в конкурса, в който събеседванията с членовете на Съвета за електронни медии ще се състоят на 21 и 22 август. Шест години е бил генерален директор на БНР, а преди това е работил като кореспондент на БНТ в Москва.

---------------

- Г-н Тодоров, участвахте в последния засега конкурс за шеф на БНТ преди 4 г. Коя част от концепцията си тогава ще представите в СЕМ след 20 дни?

- При това взривно развитие на технологиите и на новите медии 4 г. са дълъг период. В БНТ обаче някои основни проблеми продължават да стоят. Един от тях е системното натрупване на дефицити, проблемите с програмното планиране и забележимото забавяне при технологичното обновление. Едва през последните 2 г. телевизията влезе в нов ритъм, но закъснението е факт, който трудно ще се компенсира в рамките на сегашното управление. В момента в медиите, особено в аудио-визуалните услуги, тече конкуренция между съдържанието и технологията.

- Според вас кое е водещото?

- Изследванията вече сочат, че расте цяло поколение, което почти не сяда пред телевизора, не познава радиоапарата, но следи света през екрана на смартфона, таблета и лаптопа. Телевизията трябва да работи за това поколение. То иска да получи всичко и веднага, навсякъде, по всички възможни начини. Като обществена медия БНТ притежава огромен и трупан с годините културен дивидент. С това тя има много силно предимство пред останалите медии. Това трябва да бъде използвано, като се съчетае с възможностите, които новите технологии дават. До неотдавна телевизията беше наричана "малкия екран". Днес малкият екран става все по-малък, а светът през него - все по-голям. Въпросът е как този нов свят да мине през филтъра и отговорността на обществената медия. Знаете, в своите управленски виждания аз винаги съм залагал на новите технологии. Ако в БНТ се приложи обмислена перспективна концепция за технологично обновление, телевизията ще спре да плаща големи пари за скъпи външни услуги и ще стане собственик на техниката, която й е нужна. Сега е моментът да се направи и една 10-годишна стратегия за развитието за БНТ, която да бъде основа за програмното и техническото й укрепване.

- Какво не е направила БНТ в това отношение?

- На първо място липсва единно програмно и технологично планиране. БНТ загуби от позициите си на лидер в производството на новини и съдържание. Всеки канал планира самостоятелно, новините по БНТ1 нямат връзка с новините по БНТ2. Същото е и със спортните предавания. Информационната политика трябва да се синхронизира. В момента по БНТ2 вървят новини от регионалните тв центрове в часове, за които не е ясно по какъв начин са мотивирани и кой гледа тези новини. Всичко това трябва да се планира от един център, от единен виртуален нюзрум. Логиката е следната - събитията от деня първо влизат в интернет и след това вече се разработват в ефира с цялото многообразие и качество на картината и звука.

Телевизията трябва да събере огромното съдържание, което притежава, и да го покаже и разпредели с цялото многообразие на технологичните си платформи - ефир, интернет, мобилни платформи, с възможност за отложено гледане, онлайн, ондеманд (по заявка) и т.н. За съжаление в това отношение БНТ има много какво да догонва. БНТ трябва да развива лидерските си позиции в производството на местни новини и местна продукция. Там тя загуби позиции заради погрешната политика спрямо регионалните тв центрове. Заради недомислиците в цифровото мултиплициране на практика в момента те са извън цифровата ера. Когато говорим за технологично обновление, всичко, което се прави за БНТ1, трябва да се прави и за регионалните центрове. Едновременно равнопоставено развитие на всички структури и програми. Необходима е също така нова стратегия за външните продукции. На телевизията са нужни по-разнообразни формати, по-кратки, с по-високо качество.

- Всичко това е свързано с пари, а шефовете на БНТ традиционно говорят за "хронично недофинансиране" на медията?

- Аз не уважавам израза "Няма пари". Как така? Нали сте получили определен бюджет? Е, добре е да имате повече... Доказал съм, че мога с ограничен бюджет да постигам повече от набелязаните цели. Всичко е въпрос на приоритети и как те ще бъдат разпределени. Затова говоря за много висока свързаност между програмните, технологичните и организационните приоритети. В момента, струва ми се, всеки от тях в БНТ се движи по своя логика и със собствени характеристики. Аз винаги съм настоявал за едновременно и равнопоставено развитие на всички структури. Което внедряваме в София, внедряваме в регионалните центрове, навсякъде. Унифицирането на техниката и единното програмно развитие ще донесат финансов ефект за БНТ и в същото време ще даде шанс на зрителя навсякъде да получи качествена услуга. БНТ трябва да се стреми към нулев дефицит. Натрупването на задължения увеличава зависимостта й и не позволява на ръководството да прави по-дългосрочна стратегия. Моята визия е, че следващото ръководство на БНТ трябва да постигне по-добра финансова стабилност и в рамките на 2 г. или най-късно до края на 3-годишния мандат, текущият дефицит трябва да се свали до нула.

- Под "зависимост" имате предвид финансиране от държавата, респективно от политиците. Вярвате ли наистина, че при това законодателство и бюджетно финансиране БНТ и БНР имат реален шанс да се измъкват от политическото влияние?

- Нещата зависят от това дали ръководството успява да се справи с наличните средства. Ако сте човек с дългове, очевидно зависите от тези, на които дължите. Ако планирате добре, няма да има нужда да се съобразявате с външни фактори. Тогава ще имате възможност да изпълнявате собствените си цели. В момента се произвежда съдържание, което заради дефицити в програмната политика не отива никъде. Затова предвиждам изграждането на нови канали върху нови платформи, например на канал БНТ Култура, който така и не се разви като реален проект.

- Това нов канал ли ще е, или ще преформатирате действащ?

- По-скоро второто. Смятам, че БНТ2 е интересен канал с любопитни регионални акценти и интересен подход към събитията. Той има потенциал да се развие като по-динамичен и по-гледан политематичен канал с акцент върху културата не само в София, а и в регионите. БНТ трябва да търси нови съюзници в обществените си каузи. От толкова години се говори за телевизионния театър. Някога той беше любим на зрителите, впоследствие славата му отшумя и не се намериха нови форми. В много театри обаче се играят уникални постановки, които не стигат до масовата аудитория и споменът за тях не остава. С помощта на новите технологии това изкуство може да се покаже по нов начин, което ще бъде подкрепа за него. Театърът е само един от примерите...

Планирам в телевизията да се създаде фонд за програмно развитие. В момента, ако искаме да се създаде нещо ново, нещо друго трябва да падне. Главно защото "няма пари". С отделяне на средства от работа по програми, от реклами и допълнителни дейности може да се натрупа фонд, който ще финансира изпреварващо разработването на нови формати.

- Мислите ли, че в БНТ има нужда от съкращения? Този въпрос работещите там задават на всеки кандидат за директор.

- Това, което знам аз, го знаят и колегите в БНТ. Има структури, където натоварването е недостатъчно. Има два начина за справяне. Единият е премахване на структурата, а другият е в рамките й да се търси по-висока интензивност и натоварване. С реорганизация и без излишни сътресения трябва да се търси оптимизиране на състава. Доказвал съм го и знам за какво говоря: трябва непрекъсната реорганизация и ребрандинг на познатото, нови услуги, нови технологии, нова грамотност. Преди колкото повече едно предаване стоеше на екрана, толкова повече набираше тежест. Сега вече след 3-4 години то изтощава идеята и ресурса си, защото през това време се е сменила средата, изискванията, очакванията. Затова е нужна голяма динамика в планирането и непрекъснато изучаване на аудиторията. БНТ трябва да преодолее страха от новото, включително и новото ръководство.

- Говорите мотивирано за бъдещето на БНТ, но вече се появиха коментари, че конкурсът е предрешен в полза на ваш конкурент. Имате ли подобни впечатления или информация?

- В медиите се фаворизират двама кандидати и въпросът е кой и защо го прави. Има две версии - или за да отпаднат, или за да се наложат: това е изборът, останалите не съществуват. Някои медии дори стигнаха дотам да обясняват, че в предстоящия конкурс няма добър избор за БНТ, с очевиден намек действащият мандат да стане безкраен. Ако това стане, на кое място по свобода на словото ще бъдем догодина? Бутат се напред двама кандидати - единият, намекват, е зависим, а другият не може да се справи. Та, давайте да запазим статуквото, защото други кандидати няма. Не е вярно. В конкурса има хора, които могат да се справят със ситуацията. И то без забавяне, със знание, с доказан опит и с активна визия за проблемите и за тяхното решаване.



904
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД