"Дела, дела и пак дела!" - това би трябвало да е девиз на съдебната система, но всъщност беше популярен всеобщ лозунг в социалистическа България. "Всеки ден работа!", рекъл оня ден ББ на министрите си и тия думи висят само на страниците на "Стандарт", които разбират правилно значението на лозунгите "Нито ден без ред" и "Писателят трябва да пише" (последното е мото на Евгений Петров).

ББ мачка и моделира Татковината и Полуострова с исторически последствия. Ето в "24 часа" - "За първи път български премиер на националния празник на Македония". Някой нещо?!? Мълчание. А в "Стандарт" - "Гасим пожар в Македония часове след договора". ББ е преди всичко пожарникар. И то необикновен - като офицер от пожарната има периферно участие във възродителния процес. Дето сам викаше: "Едно време имаше една тенекия с дефламол, след пожар се събличахме и се мажехме като пехливански борци. Така сме служили - с обикновени противогази, които махахме като пластилин от лицата си, а сега каква техника имат, сега точно да повдигат така въпроси, не ми харесва". Дипломатично им е казал - бачкайте, щото ще ви гърби пожарникарският... юрмук. При министрите - същото.

А иначе работата няма да се свърши никогаш, па и образованието също. Но е добре да се набляга на дигитализацията, щото прогресът лека-полека изхвърля от пазара на труда разни аналогови професии. "Телеграф": "Умен компютър изстрелва линейките на адрес". Още година-две и шофьорите ще останат гладни. И добре че засега спряха разработка на изкуствения интелект, щото и лекарите ще останат с една просешка торбичка.

Но толкова на този трудов фронт. Далеч по-трудно е на полицейския и престъпния. Или както пише "Труд" - "Гръмнаха в крака издирван при гонка". Тупик! Ни да станеш айдук, ни милиционер. И в двата случая трябва да прецакаш ближния, ако си вършиш работата като хората.