|
| *** |
Може да ви се струва странно, ала не се срамувам да призная. Гушкам топките на НДК, защото металният им обков ми дава усещане за броня и мъжка сила. Милвам жребци. Понякога броя пари, но това е селско и го избягвам. Обичам парите, но повече обичам културата - ур. Това е светлина, която минава през половите ми органи и се излива в мистични стихове за силата на Бабуина-Тиква. Като погушкам топките на НДК или помилвам бизонските тестикули в кабинета му, ми идват на акъла божествени рими като тиква-реликва, пожар-олтар или пък направо римувам архангел Михаил с катил. Хората на изкуството и любовта ще ме разберат.
За останалите ще обясня.
Не искам да съм като ония автореси, които пишат 10 000 знака за Изгубения рай отвъд консумацията и нещата, които не се купуват с пари - и накрая ти дават 10 рекламни линка за техните курсове по духовно усъвършенстване. Това е схемата "Слънце, магия, духовна сила - дай сега пет лева, мила". В момента, в който започнеш да продаваш чалъми, всичката ти духовност се превръща в нещо светско, което не е задължително да е лошо, просто е обратното на духовно. "Светаго духа" се превръща в "Света го духа" (без пълен член, понеже хората, които продават чалъми, нерядко са и доволно неграмотни).
Знаете ли каква е разликата между фалшификацията и поезията?
Поезията може да създаде образи и картини, които са толкова светли, че утвърждават една истина, много по-истинска от всякакви опити да се обясни коректно и рационално света.
Фалшификацията е точно обратното - дори да описва фактически верни неща, те пак са лъжа.
Когато конструираш свят от светлина - това е поезия, по-правдива от фактическата истина.
Когато напасваш част от истината към някаква пиар конструкция, това е лъжа, независимо дали борави с истински или мними факти.
Какъв е например Крали Марко - турски васал, паднал в бой, биейки се на страната на османците?
Или митичен юнак, отмъстител и покровител на угнетените?
По някакъв начин и двете неща са верни, а човек с правилна духовна ориентация може и пари да спечели от тая работа, защо не и подкова суджук - за щастие.
Ако трупните останки на нечий светец помогнат на човек да се излекува - коя съм аз да му казвам, че това няма и не може да има нищо общо с религията; че това са бесни суеверия и диващина - пълна излагация и примитивизъм.
Човекът се е излекувал, значи мощите на светеца работят!
Когато ми казват, че пиша божествено и никой не умее като мен да римува импийчмът с подпичквам - мога да тегля една псувня, а мога и да си седна на ласкавото дупенце, да се мобилизирам и да произведа малко духовен спам. Поне един човек ще накарам да се чувства добре от книгата ми. Щом този Човек има нужда от такова четиво - коя съм аз, че да му отказвам?
Затова и аз - колкото и да не искам да съм като духовните автореси, които презират материалното, но си продават чалъмите ужасно съсредоточено - седнах и написах едно "Житие и страдание на безгрешния Бабуин". Написах го върху листи за баница - защото аз горя в изкуството, а после горя и на плажовете. Мисля да си заведа астралното тяло в Гърция и (да ме прости господ) Дубай.
***
А ето така започва "Житието":
"На 5 август 1998 Тодор Живков напусна този свят, но остави след себе си могъщ политически продължител - той използва цялата власт, която имаше, за добруването на българския народ..."
И тоя, който и да е тоя, ще ползва клуб 27. Лека. 
.