Животът е низ от случайности. Комета вземе, та случайно се блъсне в Земята, изтреби доминиращите динозаври и сега човешката цивилизация е базирана на маймуните, което страшно й личи. Учен вземе, та случайно забрави коричка хляб, после огладнее, намери я и сега инфекциите за нищо ги нямаме, та планетата все повече заприличва на претъпкан автобус. Министърка вземе, та случайно... Но да караме поред, че това е важно.

Жега, слънце, ни дъх не лъхва и къде, къде - в шадравана пред президентството. Поне такава е версията на комшията, това разбирам от думите му:

- А водата, комши, райска, хладна и бистра, сякаш си на най-баровския плаж! Мятам се гол като амбиция насам-натам, бълбукам и игриво се стрелкам под вода, обаче усещам, че ме теглят за ръцете, краката! Полицаи!

Питат ме какво правя в президентския шадраван! Ако им кажа "Плажувам", веднага ще ми друснат нещо за едро хулиганство! Затова обяснявам "Така и така, осъществявам пърформънс с елементи на хепънинг! Насочвам вниманието на обществото ни към екологичната обстановка в страната и света! Моята водна композиция символизира извечния стремеж на сьомгата да хвърли хайвера си в бистрите води на планинските ручеи! Обаче къде ти бистри води у нас и по света!..."

Прекъснаха ме най-неекологично! Задърпаха ме към патрулката! Един ми подава намерено найлоново пликче, ръмжи "Прикрий си срамотиите!" Отговорих с много достойнство "Това е инструмент, с който вая..." Хич и не ме слушаха, посръгаха ме, та си нахлупих пликчето на главата - ако имам от нещо да се срамувам, това е тя. Онези съвсем озверяха, но в този момент се дочу дамски глас: "Какво става? Какъв е този гол човек?!" Надникнах изпод найлоновото пликче и ахнах! Министър Ангелкова!

Полицаите се засуетиха, взеха от патрулката бронежилетка, но заспориха как да ми я сложат около кръста - с надписа Police навътре ще го омърся с творческия инструмент, с надписа навън се получават условия за неправилни подмятания. В крайна сметка един от тях намери панталона ми и ме принуди да го облека именно като панталон, а не като пуловер, както исках аз. Другият докладваше.

Изчаках го, казах кротко: "Аз влагам друг смисъл в събитията" - и изложих вкратце екологичните неща.

"Каква актуална позиция!", реагира министърката. Скромно нахлупих обратно пликчето и се абстрахирах от разговора, който се оформи между различните държавни структури. Мислите ми се зареяха свободно из половинвековен спомен за пионерски лагер, където спасителят бате Симо беше много готин, докато не чух министерски глас, очевидно адресиран към мен "Господине!"

Повдигнах пликчето и оформяйки го като кепе на главата си, впих въпросителен поглед в госпожа Ангелкова.

"Вие очевидно сте човек с отношение към природата!", продължи тя. "В разгара на туристическия сезон ни е необходим служител под прикритие, който да контролира екологичната ситуация по нашето Черноморие. Съгласен ли сте да поемете тази благородна функция?" "Толкова ли нямате сътрудници?", изговорих очевидното. Тя въздъхна: "Имаме, но не стават за работа под прикритие! На лицата им е изписано какви са!" "Какви са?", попитах. Ангелкова махна с ръка: "Приемате ли? С пътни, дневни и квартирни, разбира се!" Кимнах, тя също, очевидно премисляше следващите си думи. Най-сетне каза колебливо: "Има обаче един проблем... Владеете ли чужди езици?" "Не!", отговорих родолюбиво. Тя грейна: "Откога ви търсим!"

Сетне ми дадоха служебни дрехи - шапка-идиотка с I-сърце-BG, натовариха ме на Спартана и хайде към морския бряг!

Очаквайте следващия понеделник първия доклад на моя човек до министър Ангелкова.