За разлика от предходния театрален сезон, когато случайно или не много от премиерните спектакли фокусираха вниманието ни върху образа на артиста, последният се отличава по-скоро с политически оттенък. Голяма част от режисьорите се оказаха привлечени от български и чужди драматургични текстове, изкушени да погледнат от епическа дистанция на клишетата на един или друг отминал обществен строй. И обикновено посредством иносказателния метод да прехвърлят мост към настоящето с неговия често нарушен "сърдечен ритъм".

Ярка илюстрация на това е постановката на родения в Сараево Дино Мустафич "Болница накрай света", създадена по пиесата "Районна болница" на Христо Бойчев ("Зад канала"). По думите на режисьора в центъра на изображението е човекът, жертва на "краха на идеологиите и девиациите на страните в преход". Провинциалната болница, където протича действието, е метафора както на онези времена, така и нашето днес, в което е невъзможно да се определи кой е луд и кой нормален.

Към шаблоните на социализма поглежда и младият Николай Гундеров в пиесата си "Пробен срок" - едно от заглавията в афиша на Театър 199, радващи се на най-голям зрителски интерес (режисьор Тея Сугарева). Пародирани са отношенията между хората в условията на бюрокрация и преди, и сега. Преминаването от един обществен строй към друг, както и смяната на правителства, е само привидност. Старомодното бюро изчезва от сцената, за да отстъпи място на съвременен колцентър. Емблемите на соца - стенният часовник "Чайка" и вестник "Работническо дело", формално се трансформират в знаци на модерността.

Да изследва феномена "постсоциалистически човек" - Homo Sovieticus, лично преживял варварските експерименти на епохата, има за цел и спектакълът "Светлото бъдеще на битака" ("Сфумато"). Постановката на Иван Добчев е първата българска сценична версия на книгата "Време секънд хенд" на отличената с Нобелова награда за литература беларуска писателка Светлана Алексиевич. Публиката е свидетел на сблъсъка на две цивилизации - тази на "светлото бъдеще" и последвалата я ера на битака. Барикадата, на каквато първоначално оприличаваме сцената, после се преобразява в претрупана сергия. Там са изложени за продан медали и военни униформи, редом до кичозни матрьошки с ликовете на Сталин и Ленин.

Горене на архиви и документи, планиране на коалиции, обсъждане на нова пенсионна реформа са на дневен ред в един от най-стойностните спектакли за Сезон 2016/2017. Става дума за пиесата "Ромул Велики" на Фридрих Дюренмат, историята в която само привидно е инспирирана от тази на Рим. Всъщност е вдъхновена от събитията, свързани с Втората световна война, а най-зловещо отеква от сцената прозрението, че когато се кани да убие много хора, всяка държава нарича себе си отечество ("Зад канала", режисьор Бина Харалампиева).

----

*Мисъл на Ото фон Бисмарк