Различните разследвания за действията на администрацията на Доналд Тръмп и за предполагаемите й връзки с Русия са трудни за проследяване и обективно доказване. Обвиненията понякога са неясни, събитията още са в ход и всички страни в спора пускат информация, която благоприятства техните гледни точки. Въпросната информация също е трудна за проверка, тъй като малко служители са готови да сложат имената си под твърденията. Всичко това води до море от новини, пълно с анонимни източници. Какво могат да направят читателите в подобна ситуация? Предлагам един пътеводител на анонимния източник в разказите за президентската администрация, за политиците и за Вашингтон - кои са тези източници, как репортерите ги използват и как да разберете дали може да се доверите на това, което те казват. Когато на мен ми се наложи да отразявам Конгреса, Белия дом и няколко президентски кампании, аз молех, обикновено неуспешно, много източници, които да ми позволят да ги цитирам. Написах сериозно количество статии без официален източник и прекарах доста време, опитвайки се да разкодирам същите статии на други журналисти. За да напиша този материал, се консултирах с други репортери и с хора от политическите кръгове, които са участвали в кампании и са работили на Капитолия и в различни президентски администрации.



По-добре е повече хора да го казват



Когато в една статия се казва, че еди-какво си е казано или се е случило пред "шестима служители на Белия дом" или "седем представители на Министерство на правосъдието", това осигурява ниво на точност, което повече ме кара да й се доверя. Това не означава задължително, че разказаното е вярно. Но предполага, че репортерът е докладвал коректно това, което е чул или видял. Една от последните статии в "Ню Йорк Таймс" например описа какво "според шестима служители на Западното крило" бил казал съветникът в Белия дом Джаред Къшнър на частна среща. Шест човека по-трудно ще се объркат от един, нали? Отразяването показва, че журналистът е бил достатъчно предпазлив и усърден да търси потвърждение от няколко човека. Докато наскоро CNN оттегли репортажа си, че Конгресът възнамерява да провери връзките на руска инвестиционна фирма с хора от обкръжението на Тръмп, тъй като за информацията бе цитиран само един източник, при това анонимен.

По същата логика, ако множество медии или репортери с добра репутация съобщят или потвърдят една и съща история (не просто се позоват на казаното от друг човек), това би било добра причина да приемем, че историята е вярна. И обратното, ако статия опровергава това, което току-що сте прочели на друго място, имате право да се съмнявате. Класически пример в това отношение беше войната в Ирак. За разлика от "Ню Йорк Таймс" и други медии, които повтаряха като ехо твърденията на администрацията на Буш, че Саддам Хюсеин разполага с оръжия за масово унищожение, издания като McClatchy бяха скептични към обвиненията.



Анонимните предсказания са подозрителни



Вярвайте на източник, според когото нещо се е случило, и се съмнявайте, когато някой казва, че нещо може да се случи. Публикация през април в Axios цитира "помощници и съветници на Тръмп", според които скоро шефът на администрацията Райнс Прибъс ще бъде изхвърлен и че на мястото му президентът вероятно ще сложи лидера на републиканците в Конгреса Кевин Маккарти (в края на юли мястото на Прибъс бе заето от министъра на вътрешната сигурност Джон Кели - б.р). По няколко причини съм съмнителен към истории, които предсказват събития. Около такива новини винаги се шуми и те предизвикват интерес. Репортерите знаят, че често те са просто спекулации. Читателите обаче не го знаят и обичат да четат. На второ място, от тиражирането на подобни новини понякога най-голям интерес имат хора в Белия дом. Ако там някой не харесва например Райнс Прибъс, той с желание ще ви "информира", че Тръмп обмисля да го смени. Виж, доста повече ще се замисли дали да каже, че президентът има намерение да прати 20 000 войници в Сирия. Защото е наясно, че ефектът от подобна спекулация ще бъде много по-сериозен. Но ако такова нещо се появи някъде, то много повече си заслужава да бъде проверено.



Детайлите имат значение



Каква информация дава статията за източника си? Колкото повече, толкова по-добре. Можете да имате повече доверие на материал, базиран на казано от "служители на министерството на правосъдието", отколкото на "хора от администрацията". Ако една публикация се позовава на "служители", техните твърдения обикновено се ръководят от пресцентъра на ведомството. Лично аз бих взел под внимание статия по данни от "служители", ако написаното в нея не се опровергае в обозримо бъдеще от съответния пресцентър. Може дори да си помисля, че екипът е пуснал информацията, търсейки най-подходящия начин да я даде на журналистите.

Докато "хора от администрацията" обхваща много по-голяма група от хора с разнородни интереси и гледни точки. В първия случай на ресорните репортери е много лесно да звъннат в министерството и да проверят дали написаното е вярно. При източник "хора от администрацията" на практика това може да означава всяка агенция. В журналистическия изказ има формулировки, които на практика не казват нищо. Неотдавна статия във "Вашингтон пост" цитира "служители, запознати с разузнавателните доклади". Съгласете се, че това може да е почти всеки. Или още по-лошо: "хора, запознати с разследването". Вие, уважаеми читатели, също сте запознати с разследването, след като четете за него.



Авторът и медията са много важни



Да започнем от това кой е написал статията. Ако, да речем, Нейт Силвър, Хари Етен и аз сме съавтори на история по анонимни източници за решенията в кампанията на Хилъри Клинтън през 2016 г., читателите имат основание да се доверят. И тримата имаме дълга практика в отразяването на политически кампании. Виж, ако тримата напишем текст, който обвинява Джаред Къшнър в тайна среща с руски олигарх, пълен с информация от неизвестни хора, тогава трябва да сте по-скептични, тъй като ние не отразяваме редовно работата на Къшнър.

Въпреки че има основателни причини да си задавате въпроси за работата на т.нар. големи медии, лично аз поне засега съм по-спокоен, когато чета истории (особено що се отнася до националната сигурност и разузнаването) в медии и от репортери, които имат история в отразяването на тези проблеми - The Wall Street Journal, The New York Times и The Washington Post. (Да, да, напълно осъзнавам грешките на големите вестници и мрежи като например разкрития от CNN доклад за Русия). Въпреки това както казва един много известен медиен анализатор, мислете за Пийт Уилямс от NBC, когато става дума за важна история от сферата на правоприлагането.

Известните медии и журналисти имат и друго предимство - важните хора идват сами при тях. Ако малък блогър разкаже някаква бомбастична новина за завой в политиката на Белия дом, една от причините за вашия скепсис ще бъде: защо администрацията не е дала това на The New York Times или The Washington Post.



Когато опровержението не опровергава



Един от най-важните детайли. Когато официалният говорител опровергава изнесеното, но всъщност не опровергава нищо, или поне не най-важното. Да си припомним, когато The Washington Post публикува историята, че Тръмп е разкрил класифицирана информация на среща с руски представители. Опровергавайки, съветникът по националната сигурност коментира, че "в нито един момент не бяха обсъдени източници и методи на разузнаване и не бяха разкрити военни операции, които не бяха известни публично". По-късно самият Тръмп потвърди по същество, че е разкрил класифицирана информация. Примерът показва, че ако замесеното лице не може да отрече написаното напълно, то това е знак, че на сюжета може да се вярва, въпреки че се базира на анонимен източник.