Този английски превод на "Право ти, куме, в църните очи" е като за тройка - четворка, на колкото ни оцени в съответния маниер и американският посланик. Не покриваме изискванията за отпадането на визите, отвъд океана свободно отиват само отличниците, а за останалите е американската мечта. Ех, американската мечта! Всъщност, за какво мечтаем?

Пишещият тези редове с присъщата си честност признава, че понятие си няма как точно се живее в САЩ и струва ли си да се мечтае за такъв живот. Какво знае за там голяма част от населението у нас? Това, което му показват по филмите. А филми има всякакви. Разните бандитски суперпродукции веднага отстраняваме, бандити си имаме предостатъчно и тук, та да ходим при презокеанските. Американската мечта - за поколения българи това са уестърните. Обаче и уестърни има всякакви.

На върха безспорно са спагети уестърните, помните ли ги - с Джулиано Джема. Покрай тях безброй българи вярват, че в Дивия запад се говори на италиански, поне истинските диви западняци ползват този език.

Едни гърди зад тях, а може би дори и отпред, са уестърните на гедерейската киностудия "Дефа", в които Гойко Митич играеше индиански вожд, покрит с пера, а Дийн Рид бе добрият бял каубой. С момчетата от квартала едно време по десет пъти ги гледахме и те много ни харесваха, съвсем като уестърни си бяха, само с дребната подробност, че сърбинът бе намазан с червена вакса, за да наподоби индианец и нямаше значение, че каубоят сякаш всеки момент щеше да попита "Бате Гойко, колко ти е часът?", ние седяхме на първия ред, за да събираме гилзите, които според тогавашното поверие изхвърчат от екрана при престрелките, седяхме и зяпнали гледахме как доброто побеждава злото.

Де сте сега, гедерейски герои?! И сега хвърчат гилзи, и сега корумпирани шерифи и властници закрилят бандити, и сега алчни бизнесмени са готови да жертват всичко зарад пустите печалби! Обаче всичко това е извън киното и нереално е иззад хълмчето да препусне Гойко Митич, яхнал вран жребец и да разпердушини лошите на пух и прах, а пък от храстите да щръкне Дийн Рид с голяма пушка в ръце и също да направи нужното за победата на доброто.

Хайде, да оставим уестърните от правилната Германия, обаче няма как да не се изправим на крака при споменаването на класиката C'era una volta il West. Хенри Фонда, Чарлс Бронсън, Клаудия Кардинале и една хармоника, която пронизва гърдите по-точно и от сребърен куршум.

Я да пием вода от извора, така да се каже, на мустангите, при това не от едно време, ами сега. Какъв е Дивият запад сега според най-известните холивудски образци, например хитът на 2005-а Brokeback Mountain? Съвсем накратко - дружбата между двама каубои разчупва скучните рамки на т.нар. "мъжка дружба" от наши дни и ни връща към античния идеал за бойно другарство с още нещо. Рожбите на мъжката дружба от по-банален тип между Гойко Митич и Дийн Рид потръпват смутено, да не говорим за възпитаниците на Серджо Леоне, да се смилим над тях и да обърнем внимание на американската икона, която можем да наблюдаваме и дори да пипнем и изядем всеки ден - индустрията на хамбургерите.

Що е то хамбургер? Част от пространството, изпълнена с ужасно вредни хранителни ингредиенти и поднесена с пържени картофки, се нарича хамбургер. Все пак от заведенията за хамбургери има и полза - там е безопасно да скъсаш с приятелката си, защото ножовете са пластмасови и винаги можеш да се скриеш зад някое възпълно детенце. Е, само заради това струва ли си чак американска мечта да практикуваме?!

Ще кажете - как да живеем без мечта?! Може пък да опитаме с българската, а?