Животът е низ от банални истини. Те са банални, защото непрекъснато се потвърждават. Например истината, че и най-мъдрият си е малко прост. Не толкова баналната истина е, че и най-простият може да е мъдър. Тя се е потвърдила пред очите на комшията, поне това разбирам от доклада му до министър Ангелкова:

"Госпожо министър! След като бях хвърлен от правителствения "Спартан" над нашето китно Черноморско крайбрежие, по спомени от филми за диверсанти зарових в пясъка парашута си и ходейки на зигзаг, за да объркам следите си, се смесих с множеството туристи. Като на висшист ми направи впечатление, че те са най-различни, а като на човек ми направи впечатление, че всички някак не се забавляваха правилно - кой се напие, кой яха джет, кой изгаря на слънце, дивашка работа!

Зачудих се как да въведа ред в туристическия бизнес и изведнъж забелязах, че един такъв космат и изпечен като кромид лук, но на потник стои по-встрани, отличава се.

"Какъв си ти, бе?", попитах го. Оказа се, че по принцип е овчар на име Иван, но понеже овцата е животно морално остаряло, е решил да се хване лятото на морето екскурзовод и аниматор, с извинение. Добре, обаче никой не го взима, защото нито е работил с хора, нито езици знае. Сродна душа! Затова рискувах - с неограничените ми правомощия, делегирани от вас, госпожо министър, хвърлих Иванчо направо в дълбокото, като му поверих група чужденци карашък! Сетне започнах да се ослушвам какво ще стане.

Вечерта чух откъм хотелските стаи врява, писъци, тупуркане, а също и вой. Тичам и какво да видя - моят овчар напира да жигоса чужденците! "Стой, викнах му, какво правиш?!" "Ще бележа, обясни ми той, стоката да не ми я отмъкнат" и пак напира към туристите с горещата дамга.

Дълго му говорих тази вечер и накрая Иван кандиса само да си напише инициалите с блажна боя на импортните бутове, тоест работата се размина. А пък на туристите дори им стана интересно. Сигурно затова после, когато Иван им сложи по една халка на носовете - да не рият по хорските градини, те нищо не казаха и даже активно му съдействаха.

Лека-полека седмицата мина, Иван изчува първата си туристическа група. Тръгнаха си чужденците и разнесоха отзиви за него из цяла Европа. И като се почна, няма спиране!

Ах, да можеше да видите, госпожо министър, каква красота е сутрин! Като сложи Иван пред стадото най-виторогия турист - рога той лично им слага, като размаха гегата и викне "У-у-бря! Мърдайте, ваш'та кожа!", като тръгнат ония ми ти чужденци - пасторал! Закара Иван туристите на плажа, пък ги окъпе в морето, пък после ги натири към храсталаците да пладнуват. Те пладнуват и ближат сол, а той им свири на кавал или пък чати с булката на село. На залез слънце ги връща обратно и ги затваря по стаите да не ходят по капанчетата да се напиват като, в нашия случай, туристи по хитовите курорти.

Госпожо министър, всичко това на пръв поглед изглежда лесно, ама не е така. Лесно е например с немеца, защото него го подкараш и той върви и даже песен запее, но пък англичанинът или пък шведът вироглав, току щукне встрани да си купи водка и добре че е кучето Балкан, та го върне. Това обаче са бели кахъри! Важното е, че работата върви и чуждестранните туристи са доволни. Пък и защо да не са - седмица редовно къпане и доене и накрая, като си заминат, са здрави като добици!"

Очаквайте следващия понеделник правила как да се почива по нашите земи така, че почивката да не стане вечна.