Последните години на върха на българската държава действа една Триада, или Тройна коалиция, или Триумвират, както щете.
С времето Троицата по естествен начин доби колективен псевдоним Тримата Шишковци. Това е заглавие на книга на съветския писател Юрий Олеша, написана през 1924 и издадена за пръв път през 1928. Книгата, разбира се, носи отпечатъка на епохата - тя представлява приказна алегория на болшевишката революция; Тримата Шишковци са олигарси, срещу които въстава угнетената работническа класа.
С цел да събудим отново литературния интерес към тази забележителна книга публикуваме откъси от повестта. Преводът си е наш, с едно малко отклонение от оригинала - подчертаването на думата герб с големи букви. От персонажите, чиято роля не става ясна от контекста на цитираните пасажи - оръжейникът Просперо и гимнастикът Тибул са водачите на бунта срещу Шишковците.
***
...Тук разговорът бе прекъснат от едно обстоятелство. На улицата се появи необикновена процесия, водена от двама конници с факели, чиито факели се развяваха като огнени бради. След тях бавно се движеше черна карета с ГЕРБ.
Отзад вървяха дърводелци. Те бяха сто на брой.
Те вървяха със запретнати ръкави, готови за работа - в престилки, с пили, рендета и сандъчета под мишница. От двете страни на процесията вървяха гвардейци. Те едва удържаха конете си, които искаха да препуснат.
- Но какво е това? Какво е това? - развълнуваха се минувачите.
В черната карета с ГЕРБ седеше чиновник от Съвета на Тримата Шишковци. Цветарките се наплашиха. Вдигнали ръце към бузите си, те наблюдаваха главата на чиновника. Тя се виждаше през стъкленото прозорче. Улицата беше ярко осветена. Черната глава с перука се поклащаше като мъртва. Изглеждаше, като че ли в каретата се вози птица.
- Дайте път! - крещяха гвардейците.
- Къде отиват дърводелците? - попита малка цветарка старшия от гвардейците.
А гвардеецът извика в самото й лице така свирепо, че косите й се развяха като духнати от вятъра:
- Дърводелците отиват да сковат ешафоди! Разбра ли? Дърводелците ще издигнат десет ешафода!
- Ах!
Цветарката изпусна кофичката си. Розите се разляха като компот. (...) |
(...)
На масата Шишковците седяха на главните места, извисявайки се над останалите.
Те ядяха повече от всички останали. Единият даже започна да яде салфетката си.
- Вие ядете салфетка...
- Нима? Увлякъл съм се...
Той остави салфетката и тутакси започна да дъвче ухото на Третия Шишко. Впрочем то имаше вид на пелмен*.
Всички се разлюляха от смях.
- Стига шеги - каза Втория Шишко и вдигна вилицата си. - Работата става сериозна. Донесоха тортата.
- Ура!
Настана всеобщо оживление.
(...)
Първия Шишко каза (на Просперо):
- Ще седиш в клетката, докато не заловим гимнастика Тибул. Ще ви екзекутираме заедно. Народът ще види вашите трупове и дълго-дълго няма да му дойде мерак да воюва с нас!
Просперо мълчеше. Той отново отпусна глава.
Шишкото продължаваше:
- Ти забрави срещу кого си тръгнал да воюваш. Ние, Тримата Шишковци, сме всемогъщи. Всичко принадлежи на нас. Аз, Първия Шишко, притежавам всичкото жито, което ражда нашата земя. На Втория Шишко принадлежат всичките въглища, а Третия е откупил всичкото желязо. Ние сме по-богати от всички! Най-богатият човек в страната е сто пъти по-беден от нас. С нашето злато ние можем да купим всичко, което пожелаем!
На това място лакомниците изпаднаха в екстаз. Думите на Шишкото им вдъхваха храброст.
- В клетката, веднага в клетката!
- В зверилника!
- Затворете го!
- Метежник!
- В клетката!
Отведоха Просперо.
- А сега ще ядем торта - каза Първия Шишко.
***
За се избегнат в бъдеще социално-кулинарно-политически колизии, нашенските Шишковци трябва да пуснат във всички лафки на републиката суджук на народна цена. За Тримата и десетките членове на борда на Европейското председателство - импортен бахур с трюфели и фоа гра марка "Нотр ами Макрон". За прокурорите с измити ръце - риба фугу с отстранен тетротоксин.
______
* Пелменът е традиционно ястие от варено тесто с плънка. На езика коми пелмен означава варено ухо. В оригиналния текст сравнението е с вареник, който е подобна гозба.