7 септември - годишнина от рождението на Тодор Живков и покушението срещу Георги Марков (не левскаря, а писателя).

Тодор Живков е един от "отците основатели" на Бойко Борисов - за това е говорено много, между тях има историческо и физическо сходство. А психически, политически и популистически ББ е безспорен продължител на ТЖ.

Бойко Борисов си няма своя Георги Марков (освен левскаря, конституционалист и бойколюб Георги Марков, за когото не говорим), защото сега има гласност и демокрация - всеки може да дудне срещу Властелина, стига да не му разбутва схемите.

Имаше един исторически период, когато обръчът медии около талията на г-н Пеевски воюваше с ББ и го наричаше с нежното име "Боко Тиквата". Но различията между тези мъже бързо се изчистиха и Пеевски не стана Георги Марков, ами стана вълшебно огледалце на ББ.

С пожелание към г-н Борисов да надмине по дълголетие във властта другаря Живков, публикуваме сведения от авторката на първата научна биография на ТЖ - проф. Искра Баева, в интервю за агенция "Фокус".

***

Фокус: Като историк и автор на първата научна биография на Живков - кои са най-спорните моменти в неговия живот?

Искра Баева: О, те са твърде много. Някои вече споменах - такива са много от политическите му решения. Но спорни моменти има винаги, когато в действията на един човек, управлявал много дълго по диктаторски начин, могат да се открият както лоши, така и положителни последици. Тогава се ражда спор кое е повече: вредите или ползите от подобно управление. В управлението на Живков има и едното, и другото. И ми се струва, че няма как да не е така при човек, упражнявал пълната власт в продължение на почти три десетилетия и половина. Такова явление не може да е случайно, защото едва ли един човек може да управлява толкова дълго, без да има политически качества и без да действа така, че да получи подкрепата на немалка част от народа. А както се вижда днес, при Живков тази част от народа не е била малка. Е, вероятно привържениците на Живков не са от интелигенцията (или поне не от охранваната от него интелигенция), но никой народ не е съставен само от интелигенция.

Определено може да се каже, че Живков е щастлив политик, защото успява да преживее всичко - възход, борба за власт, упражняване на властта, сваляне, обругаване, но завършва живота си в душевен комфорт, когато дори и жертвите от "възродителния процес" от Юндола го поканиха като почетен гост на сватба.

Ф: Кои факти за Тодор Живков бяха любопитни за вас в процеса на изготвяне на неговата биография?

ИБ: Както вече казах, животът на Живков е изпълнен със събития. Но при моите занимания с биографии на политически личности, винаги най-интересни са ми били началните години. В какво семейство са се родили, какво детство са имали, как са стигнали до политическото си ангажиране. Живков е характерен пример за предвоенните комунисти - родени на село, включили се от юношеска възраст в движението, борещи се с по-силен противник и готови да жертват живота си в борбата. Но може би най-голяма изненада у мен, когато подготвях биографията му, предизвика фактът, че Живков е учил толкова дълго време - цели 12 години, при това е взел диплома от гимназия, след като е държал пълна матура. Изненадата беше предизвикана от това, че комунистите от неговото поколение обикновено имат няколкокласно образование, а и убеждението на повечето образовани българи от последните години на неговото управление беше, че Живков е прост селянин без образование. Е, оказа се, че това не е съвсем вярно. Както и някои други наши убеждения за социализма, а и за капитализма.

Ф: Какво символизира името на Тодор Живков за българите днес?

ИБ: За различните българи - различни неща. За наследниците на онези, които са били свалени от власт на 9 септември 1944 г. и са били репресирани след това, Живков вероятно олицетворява комунистическата диктатура. За комунистите и немалка част от техните наследници - социалистите, той е един от най-успешните им лидери, макар и не най-прославен, какъвто безспорно е Георги Димитров. За хората, които загубиха от прехода - символ на доброто старо време, когато животът беше по-лесен и сигурен. За част от младежта - реликт от недемократичното ни минало, олицетворение на ограниченията, липсата на свобода, репресиите и преследването на инакомислещите, за друга - справедлив управник, осигурил равенство, макар и на невисоко равнище. Така че - както винаги в историята - за различните хора историческите личности олицетворяват различни неща. А тези оценки обикновено се пречупват през призмата на личната съдба на хората.