Стотици граждани се събраха в спортната зала в Симитли за обсъждането на вариантите за магистрала "Струма". |
"Изграждането на автомагистрала "Струма" през Кресненското дефиле е историческо събитие", обяви в началото на дискусията шефът на АПИ инж. Дончо Атанасов. Когато този участък бъде построен, той наистина ще бъде историческо събитие. По план и според одобрени от ЕС планове при строителството на "Струма" трябваше да се започне именно от Кресненското дефиле. Вместо това това трасе остана последно, след като вече бяха изградени участъците от София до Благоевград и от Кулата до Сандански. В строеж е трасето от Сандански до Кресна, а миналата седмица бе направена първа копка на магистралата от Благоевград до Крупник.
Част от еколозите у нас продължават да оспорват трасето фаворит и е почти сигурно, че след одобрението на ОВОС ще има обжалване. Освен това още преди около два месеца от сдружението "За да остане природа в България" сезираха ЕК, че плановете за прехода през Кресненското дефиле газят европейските екологични норми. Допълнителна тежест за управляващите е, че тепърва ще трябва да получат одобрение от Брюксел за новия вариант на магистралата. Според нотификацията от 2008 г. одобрение има за дълъг 15-километров тунел или за изнасяне на цялото трасе извън дефилето. Оставането на трафика в него тогава бе определено като "нулев вариант". За участъците до Крупник и Кресна например одобрение за европейско финансиране бе получено едва в края на април тази година, макар че изпълнители бяха избрани преди около две години.
Вероятно заради възраженията на еколозите вчера регионалният министър Николай Нанков заяви, че с "източния вариант" трафикът в дефилето ще намалее с 40 - 50%. Управляващите бързат с приключването на процедурите и възлагането на строителството, защото, ако цялата магистрала не бъде завършена до края на 2023 г., ще се наложи да връщаме на ЕС повече от 2 млрд. лв. Реално през Кресненското дефиле сега се предлага не магистрала, а два успоредни скоростни пътя с ограничения до 80 и до 90 км в час.